Климатичните амбиции на Европа се сблъскват с по-сурови икономически и политически реалности, докато делегатите на срещата на върха за климата COP31 настояват за ускоряване на глобалната електрификация – процес, който подлага на изпитание решимостта на правителствата и готовността на избирателите за енергиен преход, изтъква Ройтерс в свой коментар.
Турция, домакин на тазгодишните преговори за климата, призовава правителствата да подкрепят ключов ангажимент: делът на електроенергията в световното енергийно потребление да нарасне до 35% до 2035 г. (при около 20% днес).
Логиката е проста. Замяната на автомобили, пещи, котли и друго оборудване, работещи с изкопаеми горива, с такива, захранвани от електричество, е от решаващо значение за намаляване на емисиите на парникови газове и ограничаване на най-тежките последици от глобалното затопляне – особено на фона на нарастващото търсене на енергия, породено от „надпреварата във въоръжаването“ в сферата на изкуствения интелект.
Електрификацията обаче е толкова „чиста“, колкото е чиста енергията, която я захранва.
Китай и САЩ – двете най-големи икономики в света – са сред многото държави, които планират да задоволят растящите си енергийни нужди, отчасти чрез използване на природен газ и въглища.
Европейският съюз, от своя страна, продължава да следва по-екологичен път, стремейки се да се превърне в първия в света „електро-континент“. Тази амбиция обаче все по-често се сблъсква с икономически и политически натиск, произтичащ от задълбочаващото се търговско напрежение с Китай и войната, засягаща Иран.
„Прегръдката с пандата“
ЕС все още поддържа амбициозен „зелен“ дневен ред. През септември съюзът представи планове за почти удвояване на дела на електроенергията в крайното енергийно потребление до 2040 г. – до около 46%. Това се предвижда да стане главно чрез по-бързо навлизане на термопомпи, електрически превозни средства, както и слънчева и вятърна енергия.
Подобна стъпка би намалила значително зависимостта на Европа от вносен петрол и газ, като същевременно ще укрепи енергийната сигурност и индустриалната конкурентоспособност. Според оценки на Брюксел, постигането на целите за електрификация може да намали разходите на съюза за внос на изкопаеми горива с 260 милиарда евро годишно до 2040 г. – сума, която надхвърля половината от годишните разходи за тази цел, отчитани от 2022 г. насам.
Техническото и финансово предизвикателство е огромно, но вероятно преодолимо. По-сериозният проблем е откъде Европа ще си набави технологиите, необходими за реализиране на нейните „зелени“ амбиции. Китай доминира в глобалните вериги за доставки на много от технологиите, необходими за електрифициране на икономиката – включително слънчеви панели, батерии, електрически превозни средства (ЕПС), магнити и редкоземни материали.
Според Международната агенция по енергетика Китай произвежда около 75% от електрическите превозни средства в света и над 80% от клетките за батерии. Страната също така доставя по-голямата част от внасяните в ЕС слънчеви модули. И макар в Европа все още да има няколко големи производители на вятърни турбини, китайската конкуренция нараства. През 2025 г. азиатската суперсила е доставила 60% от вятърните турбини, внесени в ЕС.
Ръстът в китайския износ на нисковъглеродни технологии до голяма степен обяснява нарастващия дисбаланс в търговските отношения на блока с Пекин – втория по големина търговски партньор на ЕС след САЩ.
Търговският дефицит на ЕС с Китай се е увеличил до 359,9 милиарда евро през 2025 г., което е ръст от над 20% спрямо предходната година. Основен фактор за това е износът на висококачествени и евтини китайски електрически превозни средства, които застрашават един от най-важните европейски сектори – автомобилостроенето. Това предизвика решителна реакция от страна на Брюксел, който повиши митата върху китайските електрически превозни средства до 45%.
Така Европа е изправена пред сложен парадокс: колкото по-бързо се електрифицира, за да намали зависимостта си от вносни изкопаеми горива, толкова по-голям е рискът да стане зависима от най-големия си индустриален конкурент.
Европа също така стартира инициативи за разширяване на местното производство на нисковъглеродни технологии и добива на критично важни суровини. Изграждането на конкурентоспособни индустрии и вериги за доставки обаче ще отнеме години.
Дотогава процесът на електрификация в Европа ще остане силно зависим от Китай, което създава нова стратегическа уязвимост в рамките на политика, чиято цел е, наред с другото, да премахне една стара уязвимост.
Война и мир
Войната между САЩ и Иран представлява поредното предизвикателство пред амбициите на Европа за електрификация.
Конфликтът, който продължава вече девети месец, служи като сурово напомняне за опасностите, произтичащи от зависимостта на Европа от вносни енергийни ресурси. Смущенията в износа на петрол и газ от района на Персийския залив през Ормузкия проток доведоха до рязък скок на цените на енергията в Европа през тази година, като цената на дизела достигна исторически връх от над 200 долара за барел, а цените на природния газ се покачиха до най-високото си ниво от 2022 г. насам.
Макар този шок да засили аргументите в полза на електрификацията, той същевременно подчерта необходимостта енергийната сигурност да бъде поставена над всичко останало – независимо откъде идва самата енергия.
Изправени пред неотложната необходимост да осигурят енергийни доставки, някои европейски държави – сред които Великобритания, Гърция и Румъния – се насочиха към увеличаване на вътрешния добив на изкопаеми горива или смекчиха политиките, целящи ограничаване на тяхното потребление.
Освен това, миналата седмица страните от ЕС се споразумяха да отложат с една година въвеждането на правила, изискващи от вносителите на петрол, газ и въглища да докладват емисиите на метан – опасявайки се, че това може допълнително да затрудни доставките.
Сътресенията в доставките поставиха европейските правителства в ситуация, в която се налага мащабно субсидиране на използването на изкопаеми горива – точно както постъпиха след руското нахлуване в Украйна през 2022 г.
Според данни на консултантската компания Bruegel, от март насам европейските правителства (включително тези на Германия, Франция, Испания и Великобритания) са въвели данъчни облекчения и субсидии на обща стойност над 40 милиарда евро, за да предпазят домакинствата и бизнеса от по-високите разходи за енергия.
Политическият натиск за продължаване в тази посока може да се засили през следващите години. Десните партии във Франция, Германия и други страни все по-често превръщат подкрепата за изкопаемите горива и противопоставянето на скъпоструващите политики за постигане на „нетна нула“ в централен елемент от своите политически послания.
Така Европа се оказва притисната от всички страни.
Екстремните метеорологични явления през последната година – от наводнения и пожари до горещи вълни – показаха, че климатичните промени съвсем не са далечна заплаха. Правителствата обаче не действат във вакуум по отношение на климатичните политики. Макар необходимостта от електрификация да е по-належаща от всякога, икономическото и политическото пространство за нейното осъществяване се свиват.
