След управителя на БНБ и от Асоциацията на банките в България излязоха със становище, което не подкрепя предложението за свръхоблагане на банковия сектор. Наличието на извънредна печалба не е обосновано, а мярката поставя под риск способността на банките да финансират икономиката. Принципите на равнопоставеност и правна сигурност са нарушени и мярката не съответства с националното и европейското право, изтъква банковият сектор в пространен анализ.
В него се настоява предложението засвръхоблагане на банковия сектор да не бъде приемано. Подчертава се, че подобни извънредни мерки предполагат извънредни обстоятелства, каквито в момента не са налице. Необходимо е да бъдат съхранени предвидимостта на данъчната среда, равнопоставеността на стопанските субекти и способността на банките да финансират растежа и да подкрепят гражданите и предприятията при бъдещи кризи. Устойчивите бюджетни приходи следва да се търсят чрез последователна данъчна политика и разширяване на икономическата активност, при пълна оценка на дългосрочните последици от всяка предлагана мярка, се посочва в становището.
От банките обясняват, че механичното сравнение със средна номинална печалба за произволно избран период не доказва наличието на „свръхпечалба“. Обосноваването на извънредно облагане предполага да се установи каква част от резултата се дължи на извънредни обстоятелства и каква е резултат от нарастването на дейността, вложения капитал, поетия риск, извършените инвестиции и повишената ефективност. Печалбата е резултатна величина – необходимо е тя първо да бъде реализирана, а впоследствие да се анализира отклонение от обичайната и какви са причините за това. „Свръхпечалба“, която е прогнозна, не би могла да съществува, се изтъква в позицията.
Обяснява се също така, че не е обоснован и изборът на референтния период 2020-2025 г. за свръхоблагането. Особено неаргументирано е включването на кризисните 2020 г. и 2021 г. – години на силен спад в икономическата активност поради пандемията.
От банковата асоциация припочнят становище на ЕЦБ, в което се предупреждава, че подобен данък може да породи рискове за финансовата стабилност, като затрудни изграждането на допълнителни капиталови буфери. По-ниската капиталова база може да ограничи предоставянето на нови кредити или да доведе до по-неблагоприятни условия за клиентите и по-високи разходи за заеми и други банкови услуги, като по този начин забави икономическото развитие.
ЕЦБ подчертава, че е от съществено значение кредитните институции да разполагат със стабилен капитал, за да изпълняват ролята си на кредитни посредници, тъй като затрудняването на тази функция би засегнало негативно реалната икономическа активност, посочва още асоциацията.
Пълният текст на становището ТУК
