Анализаторите на ЕЦБ продължават да разглеждат въпроса за финансирането на инвестициите в изкуствен интелект. В поредна статия в блога на банката се показва, че фирмите очакват да разчитат предимно на собствени ресурси за финансиране на този преход.
Какви видове инвестиции в изкуствен интелект (ИИ) планират предприятията за предстоящата година? Това един от основните въпроси в последното Проучване за достъпа на предприятията до финансиране (SAFE). Отговорите дават ясна представа къде фирмите виждат най-голяма стойност в тази бързо развиваща се технология. Анкетирани са около 5000 фирми от еврозоната за плановете им да инвестират в технологии и инструменти за ИИ, инфраструктура за данни, специалисти по ИИ и обучение на служители през следващите 12 месеца.
ИИ все по-често присъства в инвестиционните планове на фирмите
Близо половината от анкетираните фирми (49%) възнамеряват да насочат бюджетите си за ИИ към технологии и инструменти, което представлява най-големия дял от планираните инвестиции. Веднага след това, 46% от предприятията поставят на преден план обучението на служителите си, подчертавайки факта, че успешното внедряване на ИИ зависи както от уменията, така и от технологиите. Инфраструктурата за данни е приоритет за 40% от анкетираните фирми, докато едва 12% планират наемането на специалисти по ИИ. Същевременно 38% от фирмите не са посочили нито една от тези категории.
По-големите фирми – което може би не е изненадващо – са по-склонни от по-малките да инвестират във всички категории, въпреки че общите тенденции остават сходни независимо от размера на предприятието. Тези резултати дават представа как компаниите се подготвят за навлизането в ерата на ИИ и къде според тях се крият възможностите.
Вътрешните средства са основният източник на финансиране, а външните източници играят поддържаща роля
Фирмите са попитани и как възнамеряват да финансират инвестициите си в ИИ. Отговорът е ясен: вътрешните средства са категорично най-популярният източник на финансиране. Като цяло, 72% от фирмите, планиращи инвестиции в ИИ, възнамеряват да използват вътрешни средства, като например парични потоци или неразпределена печалба. Банковите кредити, безвъзмездните средства и лизингът играят второстепенна роля, като всеки от тези източници се посочва от 16% от фирмите. Собственият капитал и рисковият капитал се споменават от 6% от фирмите, докато едва 1% обмислят използването на дългови ценни книжа. Някои фирми все още не са избрали конкретен източник на финансиране: 18% не са посочили нито една от изброените възможности, което показва, че тази част от анкетираните все още не е взела решение.
Повечето фирми, планиращи инвестиции в изкуствен интелект (ИИ), възнамеряват да използват един-единствен финансов инструмент. Отново преобладават собствените средства, докато банковите кредити, безвъзмездните средства и лизингът се срещат много по-рядко като самостоятелни източници. Когато фирмите използват повече от един източник, те обикновено съчетават собствени средства с външно финансиране, като например лизинг, безвъзмездни средства, банкови кредити или собствен капитал. Комбинациите, включващи единствено външни източници, са по-рядко срещани.
Обезпечението влияе върху начина, по който фирмите финансират внедряването на ИИ
Дали фирмите ще използват външно финансиране, зависи до голяма степен от естеството на инвестицията. По-вероятно е фирмите да разчитат на външно финансиране, когато инвестират в материални активи, като хардуер или инфраструктура за данни. Предимството на тези активи е, че могат да бъдат заложени или използвани като обезпечение, което обикновено намалява разходите по заемане на средства. За разлика от тях, инвестициите, необходими за изграждане на дългосрочен капацитет в областта на ИИ – като наемане на специалисти или обучение на служители – са в сравнително неизгодно положение. Макар че тези инвестиции също могат да създадат ценни активи за компанията, те са нематериални и следователно не могат да служат за обезпечение, което затруднява получаването на банково финансиране.
Значението на обезпечението става ясно, когато се сравнят фирми от една и съща държава, сектор и категория по размер. Тези, планиращи инвестиции в технологии и инструменти за ИИ или в данни и инфраструктура, е много по-вероятно да комбинират вътрешно и външно финансиране. И двата вида инвестиции са свързани с увеличение от 16 процентни пункта на вероятността за такъв подход.
Ситуацията е различна при разходите за нематериални активи. Наемането на специалисти по ИИ е свързано с по-малко увеличение на вероятността за комбиниране на вътрешно и външно финансиране – едва 9 процентни пункта. Обучението на служители не показва статистически значим ефект. Хардуерът и инфраструктурата за данни често изискват големи първоначални разходи и могат да служат за обезпечение, докато обучението обикновено е свързано с по-малки, поетапни разходи, които по-лесно се финансират от неразпределената печалба. Всичко това води до един и същ извод: външното финансиране за инвестиции в ИИ е тясно свързано с наличието на обезпечение.
Заключение
Въвеждането на ИИ не е просто въпрос на това дали фирмите искат да инвестират. Става въпрос и за това как могат да финансират тази инвестиция. Данните от SAFE сочат ясно послание: фирмите от еврозоната се готвят да инвестират в ИИ, но очакват сами да финансират голяма част от него. Въпреки че вътрешните средства предлагат предимствата на достъпност, гъвкавост и контрол, силната зависимост от този вид финансиране може да ограничи мащаба и темпото на внедряване на ИИ в сравнение с това, което би могло да се постигне, ако външното финансиране се използва по-широко.
Ограничената роля на външното финансиране повдига критични въпроси относно потенциалните бариери във финансовата екосистема на еврозоната. Банковите заеми, безвъзмездните средства и лизингът играят поддържаща роля за някои видове инвестиции в ИИ, докато собственият капитал и рисковият капитал рядко се споменават. Това може да сочи към потенциални структурни предизвикателства, които ограничават достъпа до финансиране за нематериални инвестиции. Справянето с тези проблеми чрез гарантиране, че рамките за финансиране могат да подкрепят както материални, така и нематериални инвестиции в ИИ, би могло да помогне за отключване на по-голям инвестиционен потенциал и да ускори разпространението на технологиите за ИИ в икономиката на еврозоната.
