Стремежът на Марк Карни да изгради глобален съюз на средните сили се сблъсква с един проблем – Европа. Канадският премиер иска да помогне за изграждането на нов световен ред, който да служи като противовес на мощта на Съединените щати и Китай. Но неговата визия зависи от установяването на нов тип отношения с Европа, която изобщо не се възприема като средна сила, отбелязва коментар, публикуван от изданието „Политико“.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен има различна визия: блок с център Брюксел, който разширява икономическото и геополитическото влияние на ЕС, започвайки от Канада. Според влиятелния евродепутат Зигфрид Мурешан идеята е да се създаде възможност Европейският съюз да се превърне в „глобален център на тежестта за либералните демокрации“.
Тези конкуриращи се визии ще бъдат подложени на изпитание тази седмица, когато Карни и фон дер Лайен ще се срещнат в Монреал на среща на върха, чиято цел е да очертае нов курс в трансатлантическите отношения. И двамата искат да покажат, че могат да постигат успехи в свят, преобърнат от американския президент Доналд Тръмп. Но имат различни представи за своя необичаен нов съюз и са изправени пред политическа съпротива, която може да ограничи задълбочаването на партньорството.
Предложението на фон дер Лайен за „асоциирано членство“ в ЕС изненада представители на властите от двете страни на Атлантическия океан. Четирима дипломати заявиха пред POLITICO, че никой не се е консултирал с тях, преди тя да лансира идеята в речта си за състоянието на Съюза. Те добавиха, че не разбират какво означава това понятие, което все още няма определение. Впоследствие Германия оглави съпротивата срещу плана.
„Определено поставихме каруцата пред коня“, заяви един от дипломатите и допълва – „Обявяваме нещо и едва след това започваме да мислим как да го изпълним със съдържание.“
Тръмп нарече идеята за членство „смехотворна“, но същевременно заплаши с „много сериозни мита“, ако тя се осъществи. Това е напомняне, че лидерите, които търсят начини да заобиколят Вашингтон, трябва да внимават да не предизвикат Белия дом.
Лидерите са под натиск да си тръгнат от Монреал с нещо повече от обща снимка на представители на либералните демокрации. Като начало трябва да решат какво означава „асоциирано членство“ и да преодолеят съпротивата в столиците на държавите от ЕС, които бяха изненадани от плана на фон дер Лайен.
Посланикът на Канада в ЕС Джонатан Уилкинсън заяви пред POLITICO миналия месец, че хората са се вторачили прекалено много в едно понятие, което е било обявено преждевременно. В обръщението си към евродепутатите в Страсбург Карни нарече отношенията между Канада и ЕС „съюз за бъдещето“. Според Уилкинсън проектът за сближаване между Канада и ЕС ще покаже на останалите демократични държави как могат да задълбочават партньорствата си.
Карни, фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща разполагат с два дни, за да очертаят следващите стъпки, докато американската външна политика продължава да подлага на изпитание геополитическите отношения на фона на предизборните кампании за междинните избори в САЩ, които ще определят условията за последните две години от мандата на Тръмп.
Икономическите различия
Отава разглежда ЕС като естествен партньор в усилията си да диверсифицира търговията и да намали зависимостта си от Съединените щати. Между двете страни вече съществува споразумение за свободна търговия, чийто потенциал според тях все още не се използва пълноценно.
Лидерите, които се събират тази седмица в Монреал, ще отбележат десетата годишнина от търговското споразумение между Канада и ЕС, известно като CETA. Но девет държави членки на ЕС все още не са го ратифицирали, което подчертава колко трудно е политическите декларации да се превърнат в реалност.
„Имаме общи предизвикателства и още повече общи възможности“, заяви миналата седмица канадският министър на международната търговия Маниндер Сидху пред журналисти в Дъблин. Той беше поканен да участва в неформална среща на министрите на търговията на ЕС – своеобразен предварителен поглед към това как би могла да изглежда една по-тясно интегрирана Канада.
По думите му, Канада иска да бъде най-надеждният партньор на Европа.
Сидху посочи, че степента на използване на преференциите по CETA в държавите от ЕС варира между 60 и 80 процента. Така той подчерта както възможностите за подобрение, така и трайните предизвикателства и изтъкна – „Знаем, че има накъде да растем.“
Планът на фон дер Лайен за асоциирано членство „беше посрещнат хладно от държавите членки“, заяви високопоставен представител на ЕС.
CETA се прилага временно от 2017 г.
Търговските разговори между Канада и ЕС приличат на дълъг списък от взаимни трансатлантически оплаквания.
На среща между представители на Брюксел и Отава през октомври миналата година ЕС изрази недоволство от канадски данъци, които според него засягат непропорционално европейските автомобилни производители, непрозрачните квоти за внос на сирене, тромавите правила за козметичните продукти и определяни като дискриминационни провинциални данъци и надценки върху европейските вина и спиртни напитки.
Канада от своя страна предупреди, че европейските правила срещу обезлесяването могат да създадат допълнителна тежест за нейните износители, постави под въпрос последиците от въглеродния граничен данък на Брюксел и настоя за по-широко признаване на канадските стандарти в области, включително изкуствения интелект.
Високопоставеният представител на ЕС описа отношенията като ограничавани от „дразнещи проблеми и неизпълнени обещания“, които трябва да бъдат преодолени, ако двете страни искат да постигнат напредък.
Предстоят и други препятствия. Докато Канада и ЕС обмислят по-задълбочено икономическо партньорство и сътрудничество в областта на сигурността, и двете страни провеждат индустриални политики, които могат да изключат компаниите на партньора от доходоносни обществени поръчки. Резултатът може да бъде постепенно задушаване на търговията чрез натрупване на нови бариери.
Брюксел има притеснения относно инициативите на Отава „Купувай канадското“ и тяхната съвместимост със споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада. „Някои държави членки не харесаха инициативата на Карни „Купувай канадското“, добави представителят на ЕС.
Канада също не е сигурна дали нейните компании ще могат да се възползват от предложените от ЕС преференции „Произведено в Европа“, предвидени в мащабен законодателен проект за индустрията, който има за цел да насочи разходите за обществени поръчки към европейските компании. В ЕС има разногласия дали тези преференции трябва да обхванат и надеждни търговски партньори – въпрос, който се очаква да бъде обсъден в Монреал.
Канадските бизнес лидери разбират защо инициативата „Купувай канадското“ се радва на вътрешнополитическа подкрепа на фона на заплахите на Тръмп, но предупреждават, че ще бъдат необходими отстъпки. „Това е въпрос, който трябва да бъде решен, за да могат отношенията да се задълбочат, особено що се отнася до индустриалното сътрудничество“, заяви пред POLITICO Марк Камилери, президент на Канадско-европейската асоциация за търговия и инвестиции.
Камилери сравни десетгодишното споразумение CETA с градина, обрасла с плевели. „Боли ме, когато виждам как достъпът до пазарите се ограничава заради преференциите за канадски и европейски производители“, каза той.
Натискът се засилва
Европейските и канадските лидери са под натиск тази седмица да постигнат конкретни резултати, които да покажат, че държавите, които не са хегемони – определение, използвано от Карни в речта му в Давос – могат не само да оцелеят, но и да процъфтяват в епоха на съперничество между великите сили.
В момента канадците подкрепят по-тесните връзки с Европа. Но ЕС е изправен пред собствени политически трудности – от напрегнатите преговори за бюджета на Съюза до десните популистки движения, които набират сила в някои от най-големите му икономики.
Един от вероятните конкретни резултати е ново споразумение за цифрова търговия. Преговорите започнаха през март и все още продължаваха миналата седмица. В споразумението обаче липсват съществени разпоредби за изкуствения интелект, което принуждава двете страни да търсят други възможности за сътрудничество, потенциално чрез предложения от ЕС Закон за развитието на облачните технологии и изкуствения интелект. Целта на това законодателно предложение е да намали зависимостта от американските технологични гиганти, което създава риск от нов конфликт с Вашингтон.
Според представител на ЕС Европейската комисия настоява също Канада да се присъедини към „Еразъм+“ – програмата на Съюза за студентски обмен. Карни вече публично е изразил интерес към подобна възможност.
Но Брюксел има по-големи амбиции за партньорството. ЕС настоява Канада да увеличи финансовата си подкрепа за Украйна, което ще бъде изпитание за готовността на страната да поеме по-голяма част от тежестта за гарантиране на сигурността.
За фон дер Лайен осигуряването на подобен ангажимент би било успех.
Също толкова важно постижение би било срещата на върха да завърши с обещание от Карни да проучи предложението ѝ за „асоциирано членство“ – или както в крайна сметка решат да го нарекат.
