Производителите на петрол в Близкия изток рязко намаляват цените, за да привлекат купувачи, тъй като значителното възстановяване на потоците през Ормузкия проток води световния пазар на суров петрол към свръхпредлагане – това е предвестник на пренаситен и силно конкурентен пазар, който може да остане след края на войната с Иран, изтъква коментар на Ройтерс.
Цената на сорта „Брент“ – глобалният бенчмарк за петрола – спадна с над 17% през миналата седмица до около 97 долара за барел. Това е най-големият седмичен спад от началото на пандемията през 2020 г. Сривът последва изборното поражение на Републиканската партия на американския президент Доналд Тръмп на междинните избори в САЩ. Това засили очакванията, че Вашингтон може бързо да деескалира войната, която разтърси енергийните пазари след 28 февруари.
Независимо дали Вашингтон и Техеран ще постигнат трайно мирно споразумение през следващите седмици, пазарът е изправен пред перспективата за излишък от суров петрол – изненадващ развой в края на година, белязана от един от най-големите шокове в енергийните доставки в съвременната история. И все пак, въпреки че петролът отново потича от Персийския залив, световният пазар е далеч от нормалното си състояние отпреди войната. Търсенето остава ограничено поради високите цени и недостатъчния капацитет за рафиниране, а световните запаси са изчерпани.
Бързо възстановяване
Износът на петрол през Ормузкия проток бележи рязко възстановяване от септември насам, тъй като производителите от Залива вече могат да преминават през тесния воден път в конвои от танкери, охранявани от Военноморските сили на САЩ. През октомври износът на суров петрол през протока е достигнал средно 10,3 милиона барела на ден – значително увеличение спрямо почти нулевите нива през първия месец на войната (без да се броят иранските доставки). За сравнение, преди войната средният обем е бил 13,5 милиона барела на ден, сочат данни на Kpler.
Възстановяването изглежда още по-значимо, ако се вземат предвид алтернативните маршрути за износ – през саудитското пристанище Янбу на Червено море и терминала Фуджейра в Обединените арабски емирства. Общият регионален износ на суров петрол през октомври е достигнал 16,6 милиона барела на ден – стойност, близка до предвоенното средно ниво от 17 милиона барела на ден, показват данните на Kpler.
Същевременно производители извън Близкия изток реагираха на шока в доставките, предизвикан от войната, като увеличиха добива си – най-вече в САЩ, Бразилия и Канада. През октомври световният добив на суров петрол достигна 85 милиона барела на ден. Според консултантската компания Energy Aspects, това е не само най-високото ниво от началото на войната, но и показател, надвишаващ петгодишната средна стойност от 83 милиона барела на ден.
Почти по всички показатели изглежда, че светът е напът да бъде „залят“ от суров петрол.
Глобална конкуренция
Ценовите сигнали недвусмислено сочат към свръхпредлагане.
Саудитска Арабия намали цената за декември на основния си сорт петрол – Arab Light – за азиатските клиенти с 2 долара за барел спрямо ноември. Така отстъпката спрямо средната цена на сортовете Oman и Dubai достигна 6,50 долара за барел – най-ниското ниво от май 2020 г., по време на пандемията.
Премиите на спот пазара за петролните еталони от Близкия изток също отбелязаха рязък спад. Премията за сорта Oman спрямо еталона Dubai се срина от 34 долара за барел в средата на септември до едва 95 цента миналия вторник – най-ниското равнище от юли насам. В четвъртък тя се възстанови леко до 1,76 долара, сочат данни на Ройтерс.
За тези значителни отстъпки има няколко причини, включително необходимостта от компенсиране на високите транспортни разходи. Иранските атаки срещу плавателни съдове, преминаващи през Ормузкия проток, продължават почти ежедневно – въпреки ескорта от страна на САЩ. Това принуждава много производители да прибягват до скъпоструващи операции по прехвърляне на петрол от кораб на кораб в Оманския залив. В резултат на това навлата за танкерите скочиха драстично: транспортните разходи вече възлизат средно на около 30 долара за барел, при положение че преди войната бяха приблизително 5 долара.
Същевременно, големите отстъпки, предлагани от производителите в Персийския залив, отразяват и засилващата се конкуренция за привличане на ограничен брой купувачи.
През тази година глобалният капацитет за преработка на петрол значително намаля – както поради щети в Близкия изток, така и вследствие на украинските удари по руската енергийна инфраструктура. Това от своя страна ограничи възможностите на рафинериите да преработват възстановяващите се обеми суров петрол в бензин, дизел и други горива. В момента рафинериите разполагат с много по-широк избор от суровини, но търсенето от тяхна страна остава слабо.
При нормални обстоятелства подобен дисбаланс би принудил производителите да съкратят добива или да насочат излишните количества към складови наличности.
Съхранението на петрол обаче е икономически неизгодно. Продължаващата несигурност около конфликта в Близкия изток поддържа цените на сорта Brent за незабавна доставка значително по-високи от тези по договорите за бъдещи периоди – пазарна структура, известна като „backwardation“ (обратна крива). Да се плаща за съхранението на стока днес, която по-късно ще трябва да се продаде на по-ниска цена, няма особен икономически смисъл.
Това оставя производителите с по-малко възможности за справяне с нарастващия излишък и засилва натиска в борбата за купувачи. Най-добрият начин за това е чрез понижаване на цените.
Не бързайте
Съществуват няколко важни уточнения към тезата за „свръхпредлагането“.
Като начало, свитото търсене може да се възстанови. Високите цени на горивата през тази година принудиха много потребители да намалят потреблението, а някои азиатски държави дори прибягнаха до режим на горивата. Според оценки на JPMorgan, глобалното потребление на петрол е спаднало с около 3,3 милиона барела на ден от началото на войната. Ако част от това търсене не е окончателно изчезнало, а просто отложено, потреблението може рязко да нарасне, в случай че цените паднат.
Повредените петролни рафинерии също биха могли да възобновят работа по-рано от очакваното – особено ако настъпи обрат в конфликтите, засягащи Иран или Украйна.
Освен това, евентуално възобновяване на продължителни военни действия, включващи Иран, би могло да ограничи предлагането, макар че Белият дом почти сигурно ще се стреми да избегне подобен сценарий.
От друга страна, трайно споразумение между САЩ и Иран, което възстановява нормалното корабоплаване през Ормузкия проток, вероятно ще доведе до значително намаляване на разходите за транспорт и сигурност. Това би позволило на производителите от Персийския залив да доставят още по-големи количества суров петрол на пазар, на който САЩ, Бразилия, Канада и други доставчици вече са увеличили добива си.
Междувременно, държавите от Персийския залив ще имат всички основания да максимизират обемите на добив и приходите си, докато се опитват да преодолеят икономическите щети от конфликта и да попълнят държавните хазни.
Войната, свързана с Иран, предизвика изключителен недостиг на енергийни ресурси, но краят на конфликта може да доведе до пазар, на който предлагането на суров петрол надхвърля възможностите за реализация. Старият енергиен пазар е в миналото, а новият ще бъде много по-пренаселен.
