Икономиката на начина на живот не се появява непосредствено в показателите, чиято сума (обикновено) в края на годината се изчислява като динамика на брутния вътрешен продукт (БВП). Причината е очевидна: в БВП се включват сделките за даден период от време по пазарни цени, а много неща в начина на живот, макар и да приличат и да могат да бъдат обяснени като сделки, нямат ценоразпис и не се отчитат пред данъчните власти.
Качество на живот
Част от икономиката на начина на живот се измерва като качество на живота. За него е конструиран специален индекс. Изчисленията са от 2009 г. насам, резултатите сред 2014 г. се публикуват в средата и края на всяка година. Данните обхващат покупателната способност, замърсяванията на околната среда, цената на жилищата (съотнесена към доходите), издръжката на живота, неговата безопасност, здравеопазването, времето за пътуване и състоянието на климата. Най-високо е качеството в страни, които се доближават до 200 точки.
През 2019 г. първите две места, от 77 страни, принадлежат на Дания (196.47) и Швейцария (196.08). България е на 43 място, редом с Унгария; съответно със 130.25 и 133.06 точки. Те за с 20 места по-ниско от Белгия и Чехия, но също с толкова места по-високо качество на живота (според посочените показатели) от Русия и Бразилия.
Рангът на България е точно по средата между най-високото и най-ниското качество на живот (при Кения и Бангладеш). Тя е по средата и по покупателна сила. Ако изберем диапазон на индекса от 5 точки, по-добре от България и Унгария изглеждат класациите на Румъния и Гърция, а не толкова добре – Еквадор и Уругвай.
Най-неблагоприятно е класирането на България в под-индекса „здравеопазване“. Но тук тя е на едно равнище с Румъния и Гърция. Много добър е показателят цена на жилищата спрямо доходите, той е по-добър от този на Швейцария и 19 страни от Европа са с по-нисък ранг от България.
Мястото на България по качество на живота сред страните от ЕС е най-незавидното. Публиката и особено политиците изпитват известно опиянение от повтарянето на такива данни. Но общо взето показателите не са лоши. От значение е обаче обстоятелството, че представянето на страната се влошава с около 10 точки от средата на 2016 г. насам и с 1.5 точки в сравнение с миналата година. Най-важният въпрос все пак е защо у нас показателите като „качество на живота“ и много други са най-неблагоприятните в ЕС. Но това е друга тема.
Патернализъм
и начин на живот
По много
причини политическият живот у нас е патерналистки. Но регулирането на
житейското поведение не е толкова патерналистко, колкото в много други страни
от ЕС.
Това се вижда от рангирането и анализа на принудителните държавни политики в Индекса на Държавата-бавачка. Той е относително нов, от 2017 г., създаден е от Кристофър Сноудън – един от най-добрите специалисти по икономика на начина на живот (от Institute of Economic Affairs в Лондон) и се изчислява и анализира от колеги от четиринадесет частни икономически института в Европа. Замисълът е да се прави периодичен преглед на страните от ЕС според политиките, които те прилагат по повод яденето, пиенето, пушенето и пафкането (на бездимни цигари) на своите граждани.
Очевидният проблем е, че тези политики увеличават издръжката на живота, ощетяват повече по-бедните, стимулират черния пазар и корупцията. Забраните ограничават конкуренцията и потискат иновациите, създават излишна бюрокрация и натоварват ненужно полицията и съдебната система.
(Понеже стана дума за бюрокрация, след 2010 г. тенденцията на подобряване на ефективността й в България се преобръща и след 2017 г. положението е по-лошо, отколкото средното в света и страните с подобна предистория.)
Но нека се върнем към държавата-бавачка.
Посочените по-горе проблеми обикновено биват оправдавани с „грижи“ за здравето и добруването на гражданите. Зад него стои възгледът на политиците, всъщност доста аморален, себичен, илюзорен и заблуждаващ, че без държавна политика гражданите ще водят греховен и вреден начин на живот.
Анализът на колегите доказва, че няма корелация:
- между цялостното регулиране на начина на живот и неговата продължителност като сумарен показател;
- между ограниченията (включително рекламата), забраните и цените (акцизите) на алкохолните напитки и тютюневите изделия и това колко дълго живеят хората в отделните страни.
По повод проектозакона за т.нар. „вредни храни“ за България бе направен подобен анализ през 2015 г. и може да се смята за доказано, че:
- регулирането на цените им чрез данъци не би могло да има абсолютно никакво положително въздействие върху здравето;
- няма връзка между акцизното и друго регулирането на употребата на тютюневи изделия и алкохолни напитки и действителната им употреба;
- по-вероятно е положителните развития в тези области да идват от общото увеличаване на доходите, образованието (информацията) и модата.
Индексът разделя страните от ЕС на четири групи според силата на регулирането на храненето, пиенето, пушенето и пафкането – „най-свободни“, „по-свободни“, „по-малко свободни“ и „най-несвободни“.
В сравнение с 2017 г. през 2019 г. България остава във втората група и даже подобрява своя ранг с две места, намирайки се в обкръжението на Белгия, Дания, Малта, Румъния (която се изкачва пет места нагоре), Холандия и Хърватска. Германия е най-свободна в този смисъл , следвана от Словакия, Чехия и Австрия.
Унгария, чиито закони България се опитва да копира – цитираният проектозакон бе просто адаптиран превод от унгарски, стои най-зле в ЕС по линия на регулирането на храненето.
Връзката между здравето и богатството
Вместо да се занимават с манипулиране на поведението със забрани и данъци, за да подобрят здравето на хората в дадена страна, политиците не трябва да пречат на конкуренцията и икономическия растеж. Връзката между продължителността на живота и икономическото благосъстояние, измерено с БВП на глава от населението, е достоверно доказана не само от Индекса на държавата-бавачка, но и от много други статистики. Конкуренцията и либерализацията са винаги от много повече полза за по-бедните страни и хора.
Един от интересните индекси, който показва дали държавата остава гражданите си да пестят и забогатяват в условията на съвременните технологии, е Индексът на споделената икономика. Той е глобален, засега има само едно издание през 2018 г. и се изчислява от колеги от Института Timbro в Стокхолм. В него България заема незавидното 63-то място, след всички бивши комунистически страни-членки на ЕС (без Румъния), но все пак е много по-напред от балканските страни, Германия и Сингапур. През следващата година трябва да се появи второто издание на този индекс. Сигурно е, че представянето на нашата страна тук ще се влоши.
Динамиката на продължителността на живота в България и другите бивши комунистически страни демонстрира една емпирическа закономерност, онагледена от частния статистически портал Our World in Data, съставян от колеги от Оксфорд под ръководството на Мартин Рейзър:
- продължителността на живота в тях престава да се подобрява съществено в края на 1950-те и началото на 1960-те години;
- положителната тенденция в Западна Европа остава непроменена след края на Втората Световна война;
- В Източна Европа тенденцията към подобрение се появява отново през 1990 г.
В България положението е същото.
Въпреки новинарските заглавия, че българските граждани живеят най-малко, през 2018 г. (това са последните сравними данни от националните статистики) тяхната продължителност на живота е като на турските, литовските и латвийските граждани. Но историческата динамика за живеещите в България има някои особености:
- През 1960 г. средната продължителност на живота тук е 69.2 години;
- Оттогава до 1986 г. тенденцията е към бавно подобрение;
- Но към средата на 1980-те гражданите на Турция, живели значително по-малко през предишните три, практически се изравняват по дълголетие с българските си съседи;
- След 1986 г. е налице постоянен процес на увеличаване на смъртността и намаляване на раждаемостта, той продължава до 1997 г., когато тези два фактора се влошават най-рязко;
- Увеличението на продължителността на живота между 1960 и 1986 г. достига до 71.7 години (рекорд за периода преди 1989 г.);
- Между 1987 и 1997 г. продължителността на живота в България се съкращава, за да стигне до нивото на равнището на 1963 г. (69.3 години);
- За същия период в другите страни като България, развитията са само положителни
- След 1998 г. удължаването на живота е около пет години, преди 1989 г. за подобен напредък са били необходими над 50 години.
Това се случва в атмосфера на почти пълно обществено-политическо отчаяние от състоянието на здравеопазването в България и повтарящи се призиви за неговото повторно одържавяване.
Основни рискове за начина на живот
Казаното тук няма за цел да докаже, че живеем в най-добрия от всички възможни светове. То е само призив за вглеждане в детайлите на икономическата политика от гледище на това, как тя би могла да повлияе върху начина на живот.
Всъщност одържавяването отново е на мода през 2019 г. и е важна заплаха за крехките подобрения в живота.
То се предлага не само по повод болниците, но и за ЕРП дружествата, ценообразуването на зеленчуците, хляба, месото и млякото, избрани предприятия от военната промишленост (какъвто е случаят „Дунарит“), ВиК, „американските“ ТЕЦ, АЕЦ „Белене“ (вече се нарича „контролен пакет акции“), детските градини ясли и т.н., и т.н.
По всичко изглежда, че у нас са забравени констатациите от Международния индекс на правата на собственост за 2017 г. А те са, че защитата на правата на собственост са основен фактор (с корелация почти равна на 1) за развитието на политическата среда, имат най-висока корелация, предприемачеството, високите технологии, свободата на избора и личността, активното гражданско общество и научноизследователската и развойна дейност. Иначе казано: частната собственост благоприятства хорската интелигентност и обществения морал.
За съжаление от 2009 до 2019 г. няма никакъв напредък в показателите на България в този индекс. Десет години вече представянето е традиционно зле и по-зле от страните като нашата в областите „защита на собствеността“, „независимост на съда“ и „върховенство на закона“. Но в тази област има други индекси.
