Малко утопично и нереално звучи това „Добре дошли!“ в ЦУМ…, както е озаглавена бодрата статия във в-к „Икономически живот“. И не само защото е 1969 година. В настоящата ни изолация заради епидемията от COVID-19, затворени магазини, молове, заведения, публични места финалът на публикацията е почти сюрреалистичен:
„Ръцете са ви увиснали от пакети. Емблемата на ЦУМ, този магазин-витрина на нашата икономика, се чете върху опаковката. Тя издава къде сте били. Вие се вливате в потока, който преминава през магазина, поток, който се равнява на населението на Плевен и Видин, взети заедно. И това е всеки ден…“
Иначе авторът предоставя редица цифри, доказвайки възхода и мащаба на ЦУМ – в годината на откриването му, 1957, стокооборотът е едва 25 млн. лева, докато през 69-та той вече надхвърля 115 млн. лева. Производителността на труда расте и през 1968 на един продавач се е падало по 82 000 лв. стокооборот. А само за първите си 11 години ЦУМ е внесъл в държавния бюджет като приход над 20 млн. лева – сума, достатъчна да се построят не един, а два завода.
Още малко цифри отпреди 50 години – търговска площ от 18 декара, на седемте му етажа се продават над 100 хиляди вида стоки – от иглата за шиене, та до телевизора, информира ни авторът.
От статията разбираме и за светещия неонов надпис „Добре дошли“. Който не е в карантина, може да мине и да провери има ли го още надписът.
