През 1969 година не е имало пандемия от коронавирус. Това е една от причините за бодрите новини и анализи, публикувани от в-к „Икономически живот“. Спираме се на материал, показващ огромното желание на българите да имат собствено жилище и напливът от молби за жилищни заеми. В момента кредитирането също е акцент сред темите на деня, но, уви, по други причини.
Не така е било преди 50 години или, както посочва авторът на визираната статия:
„Водени от вековния, типично национален стремеж да притежават собствено жилище, трудещите се у нас с особено усърдие и упоритост участвуват в решаването на жилищния въпрос. Като основна форма за изграждане на нови жилища се утвърди кооперативната и кооперативно-груповата със средства на гражданите и лихвени заеми от Държавна спестовна каса. В сравнение с останалите страти – членки на СИВ, в България със средства на населението е застроена най-голямата част от общата полезна площ на жилищата – около 80 на сто. Хиляди семейства в нашата страна спестяват за жилище.“
За 7 години е показан удивителен ръст на заемоискателите, като е впечатляващ и големият процент на получилите право да ползват заем. Уви, меко казано скромно е удовлетворяването на посочената нужда от средства. За върховата 1967 година отпуснатите средства са едва 16,4 % от поисканите. Това е вследствие на факта, че нуждите от пари са нараснали с четири пъти, а темпът на предоставените средства два пъти.
Но пък жилищно-спестовните влогове бележат огромен ръст, доказващ наистина големият стремеж на българина за собствено жилище.
