Няколко сериозни демографски и социални проблема поставя в своя статия в-к „Икономически живот“ през 1968 година.
На първо място тревога предизвиква спадът на раждаемостта – от 30 промила през 1934 година до 15 промила през 67-ма. Притеснителни са и цифрите за плодовитостта на българската жена. Общата плодовитост е спаднала от 113 промила през 1934 година до 64 през 1965-та.
Успокояваща е констатацията, че женитбите не са проблем, тъй като „женитбостта се е стабилизирала на едно нормално равнище“. Авторът на статията не е притеснен и от увеличения брой разводи, тъй като това се свързва с новото социално-икономическо положение на жената.
То й осигурява такава самостоятелност, че „тя не е вече заставена да понася какво да е отношение на мъжа към нея, пък и отношението на обществото към разведената жена вече не е така отрицателно, както беше в миналото“. Притеснението идва обаче от факта, че почти се е удвоил делът на разводите на висока възраст – 25 и повече години, прекарани в брак.
Що се отнася до миграционните процеси, статията се концентрира единствено върху вътрешната миграция, тъй като „външната миграция няма никакво значение за нашата страна, но за други европейски и задокеански страни практически е от решаващо значение“.
Обръща се внимание на социалистическата индустриализация, довела до най-важния миграционен поток – от селата към градовете.
