Тези дни бяха приети важни промени в Кодекса за социалното осигуряване. Някои медии дори обявиха, че най-сетне е завършила пенсионната реформа, започната през далечната 2000 година. Грешка. „Архивни страници“ показват, че началото на тази реформа е най-малко през 1973 година.
Публикацията във в-к „Икономически живот“ – „Старост – пенсия – труд“, поставя фундаментални въпроси, достойни за начало на половинвековна пенсионна реформа.
Статията започва с „хамлетовска“ дилема:
Продължава с трансцеденталния въпрос „дали старостта е болестно или здравно състояние“.
Следва поставянето на доста по-прагматичен казус:
За да стигнем до същината на вероятния проблем за пенсионерите и държавата – отражението на „трудовата самотност“.
Авторът обаче е оптимист, тъй като страната ни няма основания да променя „възрастовите предели за пенсиониране на служещи и работници“, защото (маркировката по текста е дело на неизвестен читател от десетилетията назад):
Статията завършва с категоричност, която обезсмисля всякакви пенсионни реформи – „Запазването на телесното и душевното здраве изисква обаче да се продължава обичайната дейност, колкото се може по-дълго, дори и до самата смърт“.
