Този фундаментален въпрос задава през 1967 година в-к „Икономически живот“ в своя статия. Която започва с уточнението – „…пласментният функционер, който е и маркетингов деец, ежедневно трябва да решава комплекс от проблеми от технически, икономически, социален и психологически характер. (…) Известно е, че хората създават пазара, но не едни и същи хора, защото вследствие на естествения прираст и подмяна на населението то е в непрекъснато движение.“
От анализа става ясно, че маркетинговият деец търси празни пространства между производството и желанията на потребителите.
Статията обаче завършва с класическия въпрос „да бъдеш или да не бъдеш“, формулиран безкомпромисно – „Има ли място маркетинговата дейност при нашата социалистическа икономика?“ Веднага се уточнява, че поради плановия характер на икономиката при социализма проблемите на пласмента не могат да получат тази остра форма, както при капитализма. И затова мнозина считали, че тази дейност трябва да има само ограничен характер. Авторът обаче смело заявява, че маркетинговата дейност трябва да получи пълно приложение и при условията на социалистическото стопанство, анализирайки, как трябва да стане това:
„Докато при условията на капитализма маркетинговата дейност играе роля на регулатор в сложната конкурентна борба и стремеж за извличане на максимални печалби, при нас, в условията на социализма, маркетинговата дейност ще бъде стимулатор за усъвършенстване на производството, за разширяване асортимента на стоките и подобряване на тяхното качество, за все по-всестранното задоволяване на растящите потребности на трудещите се“.
