В края на 1966 година в-к „Икономически живот“ публикува статия, посветена на изнесените от Централното статистическо управление резултати от преброяването на населението на 1 декември 1965-а.
Не е престижно в днешни дни да се афишира носталгия по „онези години“. Често си навличаш укори и обругаване. Но изнесените цифри от преброяването навяват и носталгия, и доста тъга и тревога.
На 1 декември 1965 година в страната са преброени 8 226 564 души. Това е с 612 855 души повече, отколкото на същата дата през 1956-а. През този 9-годишен период населението на България се е увеличавало средногодишно с 68 095 души, или 8,7 на хиляда, се посочва в статията на ИЖ.
Едновременно с нарастването на населението се е увеличавала и неговата гъстота – от 68.8 души на квадратен километър през 1956 г., на 74.2 души по време на цитираното преброяване от 1 декември 65-та.
Авторът на статията, проф. Иван Кацаров, алармира и за един евентуален проблем, показан от преброяването. Активното население у нас нараства по-бавно, отколкото неактивното, като цифрите сочат, че за цитирания 9-годишен период активното население е спаднало от 54.5 на 52 на сто, а неактивното се е увеличило от 45.5 на 48 на сто.
В края на публикацията със задоволство се отбелязва, че „силната социално-икономическа динамика в нашата страна безспорно се отразява върху населението, чийто състав от своя страна е своего рода документация за тази динамика“. Твърдението е илюстрирано с данни от преброяването, които сочат увеличаване на работниците у нас. През 1956 те са били 29.2 на сто, докато през 1965 вече са 42.2 на сто, или 3 486145 души. Сред тях мъжете и жените са почти поравно представени.
