Европейската космическа агенция (ЕКА) моли държавите-членки* да финансират бюджета ѝ за периода от 2023 г. до 2025 г., който е увеличен с 25%. Заложено е запазване на лидерството в програмите за наблюдение и изследване на Земята, за да може тя да остане предпочитан партньор за НАСА, пише Les Echos** в свой репортаж.
Сега е времето да се направи избор. Министрите на 22-те държави-членки на Европейската космическа агенция се събират в Париж, за да вземат решение относно амбициозната космическа програма за следващите три години. Това ще бъде гигантски опит за набиране на средства. Срещата започна във вторник и приключва днес с представянето на ново поколение европейски астронавти.
На масата за преговори са поставени 18,7 милиарда евро за много разнообразни космически програми: ракети-носители, роботи, наблюдение на Земята, научни изследвания, телекомуникации… Генералният директор на агенцията Йозеф Ашбахер ще защитава бюджет с 25% по-голям в сравнение с бюджета от 14,3 млрд евро, одобрен на последната среща на министите от 2019 година.
Да останем в надпреварата
За да оправдае такова увеличение, Йозеф Ашбахер се позовава на невероятното разрастване на използването на Космоса за все по-многобройни услуги: навигация, метеорология, широколентов достъп и пренос на данни. Да не говорим, че космосът се милитаризира, включително и на неочаквани фронтове, както се вижда от използването на съзвездието Starlink на Илон Мъск в Украйна, което се превърна в неочакван комуникационен коз за позициите за украинските войници.
Следователно космическа Европа е изправена пред тройно предизвикателството: да запази своята независимост, да остане в технологичната надпревара и най-вече да остане единна, за да не отслаби конкурентоспособността си пред другите големи сили, чиито бюджети рязко скочиха през последните години. Така Китай вече изпревари Съединените щати по брой изстрелвания на ракети, а Съединените щати възобновиха лунната си програма, за която отделят огромни средства. НАСА разполага с бюджет четири пъти по-голям от този на ЕКА.
Що се отнася до потока от частни инвестиции, който се излива в космическия сектор през последните години, 80% от тях са се насочили към Съединените щати. Европейският космически сектор, който дава работа на 230 000 души в Европа и генерира около 70 милиарда евро оборот, според ЕКА трябва да положи големи усилия, за да остане в надпреварата.
Неохотна подкрепа за Ариана 6
По време на среща на министрите по-голямата част от исканото финансиране е за продължаване на съществуващи програми. Сумите са разделят по следния начин: приблизително 3 милиарда евро за космически транспорт, 3 милиарда за наблюдение на Земята и още толкова за научни изследвания, 2,4 милиарда за телекомуникации, 900 милиона за сигурност в космоса. Към тях трябва да се добавят различни програми с по-малък бюджет, включително и 100 милиона евро за подпомагане на стартиращи компании.
За Франция основният приоритет е космическият транспорт, тъй като става въпрос за осигуряване на ново финансиране за ракетата Ариана 6, чието забавяне тежи както върху първоначалния ѝ бюджет, така и върху бюджета на стартовата площадка в Куру. Тези закъснения също всяват разногласия и принуждават ЕКА да прибягва към смешни оправдания, за да избегне разделението. Така Европа скоро ще бъде лишена от самостоятелен достъп до космоса, което е още по-неоправдано, тъй като Ариана 6 има поръчки за 29 полета!
„На този етап сме твърде напреднали, за да правим крачка назад“, заявява един от специалисте, като изтъква, че противоположното е да изоставим разработките на други ракети, като леката ракета Вега и европейските малки ракети-носители, което не отговаря на интересите на „Ариана“.
В крайна сметка ЕКА припомня, че Европа се нуждае от собствена тежка ракета-носител, макар и скъпа, и окончателната политическа декларация трябва, според информация на изданието, да потвърди ангажимента на държавите да изпращат своите сателити с „ракети-носители, финансирани от ЕКА“. Така че, до второ нареждане, ще продължи използването на Ариана 6 или Вега C.
750 милиона за съзвездието Ирис
Сред другите проекти, които ще бъдат финансирани, е новото съзвездие от нискоорбитални широколентови сателити Iris, одобрено от Европейската комисия. ЕКА иска 750 милиона евро, за да разработи необходимите технологии и да се запази участието на Комисията в проекта. Агенцията обаче трябва да направи пределно ясен проекта си за ЕК.
Въпреки това, най-важното нещо за ЕКА е да осигури бъдещето на програмите за наблюдение на Земята, за да укрепи лидерството на Европа в тази област, както и да запази участието си в програмата Артемида на НАСА. Ето защо ЕКА предлага голямо увеличение на средствата, предназначени за изследване на Луната и Марс. „Днес ние отделяме 7% от това, което отделя НАСА за пилотирани полети и роботика, а аз предлагам да отидем до 10%“, обяснява Йозеф Ашбахер в интервю за „Air & Cosmos“, цитирано от Les Echos.
Досега Европа не е показала голям ентусиазъм за пилотираните космически полети, които са безкрайно по-скъпи от използването на роботи. Но не трябва да отстъпваме от досегашните си завоевания. Ето защо ЕИК желае да получи финансиране за две нови програми, които да запазят участието ѝ в Артемида: създаването на съзвездие от сателити около Луната, които да осигурят комуникациите и навигацията на бъдещите лунни мисии и лунен спускаем апарат.
*22-те страни членки на Европейската космическа агенция
Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Унгария, Финландия, Франция, , Чешката република, Швеция и Швейцария
**Превод Георги Саулов
