Европа е глобалната столица на засечките в технологиите, се казва в анализ на „Ню Йорк Таймс“.
Властите там са нагърбили технологичните компании със задачата да се справят с избягването на данъци, проследяването на лични данни, смазването на конкуренцията и възможността хората да разпространяват опасни лъжи онлайн. Тази седмица регулаторите очертаха и ограничения поради силно хипотетичните вреди от технологиите за изкуствен интелект. Европейските власти многократно са избирали да въведат прекалено много правила, вместо прекалено малко.
Този Европейски подход може да е визионерски, а може и да убие полезната иновация още в зародиш. Определено наподобява на лаборатория в реалния живот, в която се изследва как биха изглеждали технологиите с много повече правила.
Наскоро излезе статия, която описва новите правила, предложени в Европа за контрол върху използването на изкуствен интелект, включително в самоуправляващи се автомобили, банково кредитиране, оценяване на тестове и в правосъдието. Някои от технологиите, използващи изкуствен интелект, ще бъдат напълно забранени, като например софтуерите за лицево разпознаване на живо на публични места. За други, правилата изискват компаниите да оценят рисковете на технологията си и документират как тя взима решения и като цяло да бъдат прозрачни към хората за това как работи изкуственият интелект.
Ще отнеме години преди това да стане закон. Но европейските власти показват, че искат да си представят какво може да се обърка с технологиите и да се опитат да го предотвратят – в някои случаи дори преди изкуственият интелект да е широко използван.
„Потенциалната вреда от изкуствения интелект е голяма. Това е технология с процес на взимане на решения, подобен на човешкия и има добре документирани проблеми“, казва Адам Сатариано, автор на гореспоменатата статия. „От друга страна, вредите все още са основно хипотетични. Как може това да се контролира?“
Изборът да се контролира преди да се видят слабите места не е типичният подход на САЩ. Вярно е, че някои американски щати са забранили или ограничили използването на лицево разпознаване със закон и много от тях са наложили правила за сигурност за компаниите, които искат да тестват самоуправляващи се автомобили на публични пътища. Но като цяло, в САЩ изчакват да се случи нещо лошо преди да се опитат да направят нещо по въпроса.
Американският подход на изчакване означава, че новите идеи имат по-малко бариери пред себе си, за да се превърнат в реалност. Били сме обаче и свидетели на рисковете от провал в преценката на недостатъците на технологиите.
С този сравнително отдръпнат подход към технологиите се развиха компании като Facebook и Google. Те обаче сега имат потенциално прекалено голямо влияние. По същия начин, Uber и Lyft имаха възможност да работят без прекалено много правила и промениха начина, по който много от нас използват транспорт и предложиха нови видове работа. Но всички ние трябва да се справяме и с проблемите, създадени от тези компании, като увеличение в задръстванията и нископлатените работни места.
Най-вече в САЩ, правителствата, обществото и технологичните компании често не са се замисляли достатъчно върху това, какво може да се обърка.
Невъзможно е да се каже дали европейският подход е мъдър или прекален. Контролирането на технологиите е по-лесно в Европа, която има сравнително малко местни технологични гиганти които биха били ощетени от тежките правила. (А и САЩ може да се доближава до Европа по някои въпроси, свързани с контрола върху технологиите.)
Сатариано добавя, че европейският контрол върху технологиите не е много ефективен поради неумело изпълнение и недостатъчно прилагане на законите. Понякога погрешен контрол може да бъде разрушителен, дори по-лош от липсата на контрол. Например, законите за реч на омраза онлайн в няколко европейски държави са дали възможност на страните да приемат закони за цензура.
Европа и САЩ стоят от двете страни на един голям въпрос: Кое е по-рисковано – да се контролира прекалено много или прекалено малко?
