Анализът на Лъчезар Богданов е от бюлетина на Института за пазарна икономика
От средата на лятото почти ежедневно се предлагат, а често – и оттеглят, предложение за икономически и социални мерки, които пряко или косвено се отразяват на публичните финанси. Политическата криза тази година прави така, че всяка идея се разглежда в контекста на вече стартирала предизборна кампания. Вероятно зад много от приетите или все още обсъжданите мерки има точно такъв мотив. Ако правителството иска да убеди гражданите в обратното, трябва да покаже, че промените в данъците и разходните политики са подчинени на някакъв поне минимално координиран общ процес по анализ, мислене, смятане, обсъждане и спор.
Това няма как да стане, ако чуваме идеите между репликите на различни политици в лайфстайл предавания през уикенда, в профилите на министрите в социалните мрежи или в репортаж за режим на водата в малко населено място. Няма как и да се опровергаят съмненията, че правителството действа под натиск, потушавайки потенциално недоволство с насочване на пари на данъкоплатците, ако за решенията научаваме от преразказ или съвместно изявление на представители на изпълнителната власт и синдикални лидери / браншова организация. Същото се получава и когато за два дни се емитира дълг на относително голяма (за българските публични финанси) стойност, без да в предишните дни и седмици да е обсъждана актуализирана макроикономическа прогноза за 2020 и 2021 г. и новите приоритети, дори в общи щрихи, в бюджета за следващата година.
Това може да бъде избегнато. Накратко, бюджетният процес трябва да се отвори за обществен и политически дебат – но далеч преди традиционните среднощни парламентарни заседания през декември. Ето четири стъпки за по-прозрачно формулиране на приоритетите на фискалната политика и по-ефективни разходни програми:
Първо, Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание да организира изслушване на министъра на финансите по одобрената от правителството средносрочна бюджетна прогноза. Обичайно прогнозата се приема от Министерски съвет през април, така че тази дискусия може да се проведе до средата на май. Разбира се, изслушването трябва да е отворено както за всички народни представители, които имат интерес, така и за неправителствени организации. Фискалният съвет също трябва да бъде част от изслушването, като представи своята позиция. Смисълът от подобна стъпка е изпълнителната власт да заяви и аргументира основните промени в политиката, които възнамерява да реализира през следващата година. Министърът на финансите трябва да обвърже промените и с анализа на резултатите от изпълнението на бюджета през предходната годината.
Второ, в началото на лятото програмните бюджети на министерства и други ведомства трябва да се представят за обществено обсъждане. Смисълът на програмното бюджетиране, както и наскоро отново припомнихме (тук) е институцията, която получава финансиране, да формулира какво иска да постигне, колко ще струва това и защо избраните програми и инструменти са по-добри от алтернативите. Това е етапът на избора на политика, в този момент има и смисъл да се води дебат защо се променя моделът, някой параметър в модела за финансиране на лечения, детски градини, училища или социални услуги, защо се повишават едни заплати, а други – не, кои инфраструктурни обекти ще се финансират и т.н. Същественото е, че към този момент вече са отчетени бюджетните програми за предходната година и институциите ще трябва да обяснят публично защо правят или не правят промени в модела и размера на финансиране на всяка програма, а няма да е лошо и да са подложени на натиск да премахват програми, които видимо са провалени и не водят до предварително декларирания резултат.
Към края на лятото или в началото на септември трябва да се отвори обществена дискусия по основните параметри, които изпълнителната власт възнамерява да предложи за одобрение в парламента. В този момент вече има и отчет за изпълнение на бюджета за полугодието на текущата година. Заедно с това, вече са минали обсъжданията по ключовите теми в програмните бюджети. Правителството трябва да заяви ясно какви промени на основните параметри предлага в сравнение със средносрочната прогноза от пролетта и какво е мотивирало всяка от тях – дали с динамиката в икономическата активност, в резултат на консултациите по отделни секторни политики или след анализ на изпълнението на приходите и разходните програми до средата на годината. Ако ще се предлагат значими промени – в основни данъци, в големи социални програми, в размер на обезщетения, в пенсионния или здравния модел – инициативата трябва да е на изпълнителната власт. Това оставя време за съдържателна дискусия, включва всички потенциално засегнати (не само работодателски организации и синдикати) и избягва непочтеното правене на политики с уж спонтанни предложения на народни представители в пленарна зала на второ четене на бюджетните закони.
Накрая, целият дебат като че ли се концентрира върху обещанията на политиците, а не върху реално свършената работа с публични средства. Затова е решаващо Народното събрание да прави изслушване на председателя на Сметната палата за обсъждане на одитния доклад за изпълнение на бюджета. Представителите на народа трябва да знаят къде има провали в процедурите, неспазване на правила за управление на средствата и неефективност. Това трябва да се случва в нарочно заседание на поне няколко комисии освен тази по бюджет и финанси, при това – преди да започне обсъждането на законопроектите от новия бюджетен цикъл. Когато независимата Сметна палата разкрие грешки и слабости, дълг на законодателите е да предизвикат промяна, а незнанието и незаинтересоваността не бива да се ползват за извинение.
