В края на месец април, в съответствие със Закона за Българската народна банка (ЗБНБ), беше публикуван отчетът на БНБ за 2021 г. Той предоставя интересен материал за размисли, свързани с цялостното ни съвременно икономическо развитие.
- Брутни валутни резерви
Активите на подуправление „Емисионно“ на БНБ представят Брутните валутни резерви (БВР) на страната[1]. Динамиката на БВР, макар и колеблива, е строго позитивна (Фигура 1). Кризата от 2008 г. нарушава скоростта на прираста на БВР (в текущи BGN, респ. в текущи EUR), но в последните десетина години тя се възстановява – за периода 2011-2021 г. средногодишният прираст на БВР е 10%! Същевременно средногодишният прираст на БВП за същия период в текущи BGN е два пъти по-нисък (5%), а в съпоставими цени е едва 1,7%! Видимо има фактори, които въздействат върху натрупването и ускорения прираст на БВР.
Общоприет измерител за величината на БВР е степента на покритие на вноса (внос на стоки и нефакторни услуги – СНФУ). Препоръчваната в специализираната литература стойност е БВР да покриват около три месеца внос на СНФУ. При нас това покритие (в съответствие с оценките на БНБ) е примерно три пъти по-голямо (Фигура 2). Ако покритието е по-ниско (много по-ниско?!) от 3, тогава възниква значим риск за валутната устойчивост в страната. При по-високи от 3 стойности на показателя валутната стабилност е по-висока, но въпросът опира до цената, с която тя се заплаща. БВР са замразено национално богатство и прекалено високите им стойности се свързват с високи национални загуби, измерващи се в неизползвани национални ресурси.
При равни други условия прирастът на БВР корелира с оценката на пазара за степента на пазарно равновесие на фиксирания валутен курс (при паричен съвет). При фактическа надцененост на местната валута населението и икономическите агенти ще предпочетат да поддържат паричните си натрупвания в по-скъпата валута (EUR) и БВР ще намалява относително. Както и обратното.
2. Стопанисване на брутните валутни резерви
В отчета на БНБ се посочва, че съгласно чл. 28, ал. 3 от ЗБНБ активите, които се включват в БВР, са: (1) Притежаваното монетарно злато; (2) Притежавани Специални права на тираж на МВФ; (3) Банкноти и монети в свободно конвертируема чуждестранна валута; (4) Средства в свободно конвертируема валута, притежавани от БНБ по сметки в чуждестранни централни банки или в други чуждестранни финансови институции или международни финансови организации, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг; (5) Ценни книжа, емитирани от чужди държави, централни банки, други чуждестранни финансови институции или международни финансови организации, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг; (6) Салдо по вземания и задължения по форуърдни сделки или сделки с уговорка за обратно изкупуване, сключени със или гарантирани от чуждестранни централни банки, публични международни финансови институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг; (7) Фючърси и опции на БНБ, задължени по които са чуждестранни лица и плащането е в свободно конвертируема чуждестранна валута. Тези активи се оценяват по пазарна стойност.
Стопанисването на БВР се извършва при спазване на законовите изисквания и осигуряване на възможно по-висока доходност от инвестирането на средствата от БВР. От реализирания доход БНБ финансира своята собствена дейност, а остатъкът следва да се преразпределя, основно като вноска в държавния бюджет. През последните пет години БНБ не съумява да отделя средства за подпомагане на приходната част на държавния бюджет (Фигура 3).
Ежегодният доход от стопанисването на БВР (активите на БНБ) за периода 2017-2021 г. е отрицателна величина. БНБ поддържа БВР в развити западни икономики, т.е. те ползват български финансов ресурс, а в добавка ние си плащаме за това. Загубата за 2021 г. е 164 млн.EUR, а за петгодишния период 2017-2021 г. тя е 450 млн.EUR!
Получава се своеобразен уникален български парадокс, който е отразен на Фигура 5. БВР нарастват по обем значително (от 25 млрд.лв. през 2009 г. на 68 млрд.лв. през 2021 г.), докато доходът от тяхното стопанисване последователно намалява. Обичайното разположение на правата пунктирна линия на Фигура 5 би било редно да е възходящо, но то е низходящо. Причините са в световната конюнктура на финансовите пазари (както добре е обяснено в отчетите на БНБ), но логичният въпрос е дали е разумно да се поддържат високи размери на БВР, които са свързани с нарастващи реални загуби.
3. Заключение
БВР последователно нарастват най-вече поради въздържаното отношение на населението и икономическите агенти за преминане към евро-позиции. Логичното обяснение се свързва с подцененост на местната валута. Същевременно, поради конюнктурни особености, поддържането на непремерено големи БВР генерира все повече неочаквани и нежелани финансови загуби на национално равнище, при това не безобидни!
Описаната по-горе нелогична конфигурация е следствие от твърдото и последователно поддържане на паричен съвет у нас при коренно и качествено променени обстоятелства. Трансформацията на валутния режим може да доведе до разумно намаляване на величината на БВР, които да прелеят в местни инвестиции – било публични, било частни. Толкова повече, че при евентуалното ни включване към еврозоната съществена част от БВР ще останат на разположение на правителството, т.е. ще бъдат на разположение евентуално за прираст на публичните инвестиции. Тогава тяхното използване ще е проблемно, доколкото в ЕС то се таксува като външно финансиране на държавния бюджет, увеличава дефицита в държавния бюджет и е в противовес на каноните на еврозоната. Друг е въпросът, че увеличаването на капиталовите възможности в страната не предполага автоматичното увеличение на вътрешните инвестиции, т.е. автоматизмът в икономиката не действа. Досегашната практика показва, че капитали в страната се генерират, но немалък обем напускат страната.
В резултат, къде явно, къде неявно, най-бедната страна в ЕС подпомага финансово богатите си партньори, т.е. болен здрав носи!
Българската поговорка: Вода гази, жаден ходи!
[1] В практиката са възприети синоними на БВР като например Брутни международни валутни резерви, или Международни резерви на БНБ.
