Нашите правителства не съумяват да виждат проблемите на страната, още повече – да ги предвиждат…
- Специфика
Държавният бюджет за 2023 г. вече е в сила! Очаквано, той беше гласуван, макар и по късна доба. За преобладаващата част от народните ни представители той трябваше да се гласува и се гласува. Имаше (очаквано) препирни, заклинания, чупене на ръце, проклетисвания и какво ли не още, но си мина. Както се полага за такъв важен Закон, мераклиите за даване на свой личен принос чрез подходящи бележки (изключително важни!) от трибуната на НС събрание бяха множко. А как иначе – трябва да се оправдае изборът на народа!
Процедурата наподобяваше широките и масови народни обсъждания на важни (!) партийни документи преди 90-те години на миналия век. Организираха се открити събрания по предприятия, квартали, села и паланки, на които се предлагаха съответни корекции, добавки, поправки и т.н. Колкото повече – толкова повече, толкова по-добре. Ако предложенията бяха малко, тогава организацията е била слаба и усилията не са били целенасочени. Гарантираше се, че всички предложения ще постъпят по съответния ред в централата (ЦК на БКП). Там вече беше формирана и действаше специално съставена за целта величайша Комисия, чиято цел беше да анализира всички (!) постъпили предложения и най-подходящите и най-съдържателни да се отразят в съответния важен (!) документ. Комисията си вършеше съвестно работата, като в резултат документът оставаше почти непроменен, освен ако някоя високопоставена и високоотговорна личност не бе настоявал за някаква си поправка.
Вече сякаш изглежда възможно да доживеем и до съгласуваната и заложена премиерска ротация. Доминиращото мнозинство в НС не проявява желание за иницииране на нови парламентарни избори. Толкова повече при безалтернативната конфронтация с президентските мераци. Единствено „непримиримите“ от политическа партия „Възраждане“ не са се отказали. Те продължават да си смятат, че нови парламентарни избори ще ги изстрелят нагоре към жадувания властови мираж и не допускат какъвто и да е обрат. Ако са способни на хладна преценка, може би ще открият и възможни нежелани последствия.
- Изпълнение
Бюджетът ще действа в останалите пет месеца на годината. Има обаче вече информация за неговото изпълнение към полугодието на текущата година, която е била известна на бюджетните ни архитекти.
В Таблица 1 е представено изпълнението на Консолидираната фискална програма (КФП) към полугодието на текущата година.
Данъчните и неданъчните приходи изглеждат задоволително оценени, толкова повече при сравнение със сходно изпълнение в предходни години. При този вид приходи остава открит въпросът за степента на събираемост, който традиционно е проблем (и продължава да бъде проблем) за българската икономика. Делът на т.нар. „икономика в сянка“ у нас заема недалновидната челна позиция в ЕС и остава неясно доколко този управленски недъг ще продължава да се търпи в бъдеще.
Проблемна остава позицията „Помощи“, която включва основно постъпления от ЕС по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Не е сигурно дали и доколко страната ни ще съумее да използва предвидените от ЕС финансови ресурси през втората половина на текущата година, най-вече поради непремерени патриотични (!) искания, както и постпрограмни предложения за коригиране на едни или други позиции. В това отношение правителствата ни проявяват непоследователност, която в крайна сметка ще рефлектира в недоизползване на реални финансови възможности.
Разходната част изостава повече от планираното. Тя отразява трайно оформена бюджетна традиция, при която финансовите чиновници отстояват своето спокойствие и комфорт – през първата половина на годината разходите се задържат, през втората половина се оценява изпълнението на приходно-разходните параметри и при наличие на ресурс се изсипват масово пари за достигане на заложените показатели. Подобна силно изразена неравномерност на финансовото преразпределение действа негативно на: (1) планирани инициативи от страна на частния сектор, (2) инфлационния натиск през втората половина на годината и (3) общото благосъстояние на населението в рамките на годината, но пък създава чиновнически удобства. Толкова повече, че капацитетът на народните ни представители не им позволява да вникнат толкова дълбоко в особеностите на финансовото преразпределение при отчитането и приемането на изпълнението на КФП.
Показател, който боде очите, е динамиката на капиталовите разходи. За текущата година са предвидени по-малко капиталови разходи в сравнение с миналата година (с 2%) и въпреки това изпълнението за полугодието е едва около една четвърт. Тази позиция е трайно неглижирана в държавните ни бюджети, толкова повече, че съществена част от тях (примерно повече от половината) като правило отиват за основен ремонт, а не за ново строителство. Същевременно именно лошото качество на инфраструктурните ни проекти е една от основните пречки за разгръщане на частната инвестиционна активност. В крайна сметка поддържането на чиновнически комфорт надделява над стимулирането на инвестиционната, респ. икономическата активност.
Казаното корелира с динамиката на бюджетния дефицит. В това отношение доминира пълното чиновническо неразбиране на функциите на дефицита. Дефицитът не е добър или лош в зависимост от неговата абсолютна и/или относителна величина, а спрямо на и в съответствие със начина на неговото използване. Ако допълнително привлечените средства стимулират икономическата динамика, тогава дефицитът е добър. И обратно. Много по-лесно е обаче да се оперира с елементарни, но ефективни за широката публика понятия и показатели въпреки трайно заеманата от страната ни опашкарска позиция в ЕС.
- Перспектива
Законът изисква правителството, респ. МФ, заедно с представянето на проекто бюджета за конкретната година да представи и проекция на бюджетните структури за следващите три години. Замисълът е да се връзва годишното изпълнение с изпълнението за следващите години в средносрочен план с оглед на предотвратяване на текущи злоупотреби с публични финансови ресурси (предимно с популистки цели) за сметка на следващите години. Замисълът е добър, но изпълнението е формално и непродуктивно. Мащабът на текущата колонка не позволява навлизане в детайли, но заслужава да се акцентира върху отделни принципни елементи.
Нашите правителства не съумяват да виждат проблемите на страната, още повече – да ги предвиждат. Доминира текущата проблематика, а перспективата остава неосъзната и лошо оценявана.
Текущото правителство формулира пет основни приоритета в управленската си програма.
Официално обявен Първи приоритет на текущото правителство е присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 година. Вече е ясно – Първият приоритет е неизпълним!
Официално обявен Втори приоритет е присъединяване към еврозоната от 1 януари 2025 година. Най-вероятно Вторият приоритет ще е непостижим! Няма конкретно формулиран приоритет за осезаема и измерима реална конвергенция към европейските равнища и структури. То е трудно постижимо, а и не звучи ефектно!
Същевременно перспективното виждане на правителството трябва да е задължително!
- Заключение
Трудно се вижда, още по-трудно се предвижда!
Обичайно оправдание и „тежък“ аргумент на правителствата у нас е въздействието на екзогенните (външни) фактори. Често се чува оправдание от вида: „В другите страни е така, значи така ще е и при нас“. Като правило това оправдание се изтъква при негативно външно въздействие, докато позитивните въздействия на екзогенните фактори срамежливо и тихомълком се премълчават.
Нерядко обаче ендогенните фактори са решаващи при осигуряване на икономически напредък и прогрес. Те обаче изискват компетентна оценка на ситуацията, ангажирано проектиране на въздействията и отговорно приемане на решения с измерими параметри, поддаващи се на действен контрол.
В настоящите условия фискалната политика у нас е един от най-силните макроикономически инструменти за позитивно икономическо въздействие. Този мощен инструмент систематично не се използва по предназначение и е с пренебрежима ефективност по отношение на социално-икономическия просперитет на страната, особено и най-вече в средносрочен план.
