Коментарът на Сам Морган е публикуван в Euractiv.com и Euractiv.bg
Правителствата на страните от ЕС ревниво пазят данъчната политика като национална компетенция, но здравната криза даде възможност на Брюксел да промени това. Ако държавите членки не позволят на ЕС да събира свои данъци, те ще дължат стотици милиарди евро дългове.
Едно от най-популярните погрешни твърдения на журналистите е това, че ЕС може да облага с данъци гражданите, въпреки че правомощията му всъщност са строго ограничени до надзор и регулиране на конкуренцията.
“Еврократите искат да обложат вашата пържола” или “Бананите са под обстрела на брюкселския данъчен”. Това може и да са измислени заглавия от автора на тази статия, но илюстрират добре невярната представа за това, какво може и какво не може да прави ЕС.
В този случай обаче това може да се окаже сбъднало се предсказание, тъй като Европейската комисия иска да получи правомощия да събере милиарди евро данъци за финансиране на своя фонд за възстановяване след епидемията в размер на 750 млрд. евро. Националните лидери изглежда нямат прекалено много варианти, освен да се съгласят с искането.
Въпросът включва така наречените “собствени ресурси”, които ще включват печалби от пазара на въглеродни емисии в ЕС, граничен данък върху неустойчивите вносни продукти и данък върху дигиталните услуги. Комисията посочва, че всички тези данъци ще покрият изцяло плащанията.
Очаква се тежка борба, тъй като въпросът има потенциала да промени изцяло динамиката на институционалните отношения на ЕС, при които Европейският съвет се занимава с разходите.
Държавите членки вече се противопоставиха на идеята за пазар на въглеродни емисии, когато бе представена за първи път с цел да се преодолее разликата във финансирането на блока след Брекзит. Въпросът е изключително деликатен.
Но времената са други. Според плана на Комисията, предлаганият дълг в размер на 750 милиарда евро – който ще бъде събран на капиталовите пазари и разделен 2 към 1 между безвъзмездните средства и заемите – ще трябва да бъде изплатен изцяло до 2058 г.
Без споразумение за придобиването на собствени ресурси, тези плащания ще трябва да излязат направо от бюджета на ЕС, което вероятно би означавало далеч по-малко пари за области като кохезионната политика, например. В крайна сметка е в интерес на повечето държави членки да дадат правомощия на Комисията.
Както посочи евродепутатът от ЕНП Андрей Новаков, ЕС рискува да се озове в цикъл за изплащане на лихви, от който няма да може да се спаси, без дори да предложи на регионите обещаните пари.
Еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони се включи в дебата, като настоя, че вирусът е алармата, която ще принуди държавите да вземат въпроса по-сериозно.
Това не означава, че страните членки няма да поискат висока цена за привилегията за събиране на данъци. Правителствата биха могли да изискват повече отстъпки в замяна.
Разширяването на системата на ЕС за търговия с въглеродни емисии би могло да донесе 10 милиарда евро годишно, граничният данък до 14 милиарда евро, а дигиталните услуги малко над милиард. Въпреки че е сложно тези данъци да бъдат въведени дори и при одобрение на национално ниво, сумата за финансиране на възстановяването е доста сериозна.
Комисията ще трябва да внимава да не лети прекалено близо до слънцето, за да не се опари. Според нейни данни, данъкът върху реактивното гориво може да доведе до събирането на значителните 27 милиарда евро годишно. Макар и в момента това да остава отворен въпрос, подобно решение може да се окаже изкушаващо за ЕК.
Данъчното облагане на вноса, таксуването на международните замърсяващи вносни стоки и на големи доставчици на дигитални услуги също биха стимулирали геополитическите и климатичните амбиции на ЕС. Това ще покаже, че за първи път Брюксел е готов да използва пръчката, когато морковът не работи.
