fbpx

Анализът на Калина Ангелова е публикуван първо в EURACTIV.bg

Колко богати ще са европейците, ако ЕС просто изчезне? Отговорът е: много по-бедни. Икономиките на страните членки вероятно ще намалеят с близо 1/5 от сегашните равнища. Отговорът на този въпрос дава Изследователската служба на Европейския парламент в доклад, който изследва икономическите ползи от действията на европейско равнище срещу коронавируса.

Докладът внася яснота какво би се случило, ако настоящата здравна криза сбъдне мечтата на всеки краен евроскептик и обърне процеса на интеграция между държавите членки. Какви биха били загубите, ако Европейският съюз не съществуваше?

Според прогнозата на Международния валутен фонд, икономиките на страните в еврозоната ще спадне със 7.5% до края на годината. Връзката между европейската интеграция и общия отговор на ЕС срещу проблемите носи ценна информация не само за преодоляването на настоящите предизвикателства, но и за гарантирането на дългосрочното бъдеще на блока.

ЕС е много повече от икономически съюз, но без съмнение икономическият аспект играе фундаментална роля в неговия просперитет и влияния. Европейската интеграция между страните членки е от ключово значение за стимулиране на икономическия растеж.

Докладът на Европейския парламент сочи, че разрушаването на единния пазар на ЕС би струвало на икономиката между 3,0% и 8.7% от колективния БВП. Това са между 480 милиарда и 1.38 трилиона евро годишно. В други 50 области, където ЕС има съществена роля, загубите биха били 2,2 трилиона евро или 14% от БВП на ЕС в рамките на 10 години.

Това показва, че премахването на общия пазар и общите регулации би довело до свиване на икономиката на ЕС с между 17% и 22,7%.

Данните от доклада сочат, че най-големите икономически ползи за всички граждани на ЕС от съществуването на блока в низходящ ред са: завършването на единния пазар (713 млрд евро); климатичните политики, енергийната ефективност, инвестициите в изследвания и иновации (502 млрд евро); завършването на икономическия и паричен съюз (322 млрд евро).

След тях стоят политиките на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи (180 млрд евро) и завършването на дигиталния пазар (178 млрд евро). Ако напредъкът във всички гореизброени сфери преди пандемията е бил по-изявен, то това би увеличило ефективността на блока по време на здравната криза, твърдят експертите от изследователската служба на ЕП.

Статистика по сектори

Но нека разгледаме по-подробно потенциалните загуби за икономиката на Европа, ако ЕС не съществуваше.

Както вече бе казано, загубата на единния пазар би представлявала икономически спад в размер на 8,7% от БВП. От тях 6,6% ще са вследствие на намалената търговия и размер на пазара. Други 2,1% заради по-малката конкуренция.

В случай, че ЕС е заменен със стандартно регионално търговско споразумение, вносът на стоки би намалял средно с 36%, а услугите с 29%. Според проучването, потенциалните разходи от липсата на ЕС биха варирали между 3% и 7% от БВП на блока.

Пълното завършване на дигиталния пазар би означавало допълнителни 110 млрд на година в икономиката на ЕС. Финансовата полза от защитата на правата на потребителите е около 26.8 млрд евро на година.

Както дигиталният, транспортният пазар също не е напълно завършен. Премахването на оставащите бариери би донесло около 5.7 млрд евро допълнителни приходи. Ускоряването на приемането на законодателството на ЕС за автоматизираните превозни средства може да донесе добавена стойност в размер на 29,6 милиарда евро годишно.

При туризма – загубата от ограниченията върху свободно пътуване заради пандемията е приблизително 1 милиард евро месечно.

В сферата на здравеопазването – по-ефективните действия на ЕС срещу намаляването на различията между държавите членки би довело до потенциална печалба за европейската икономика от 72 млрд евро годишно.

Бюджетът на програмата “Еразъм+” за образование и обучение за периода 2014-2020 е в размер на 16.45 млрд евро. Мултиплициращият ѝ ефект е 10 евро за всяко инвестирано евро.

В сферата на енергетиката – преминаването към трансгранична търговия с електроенергия генерира печалба от 3.9 милиарда евро годишно. Пълната интеграция на енергийния пазар би довела до печалба от поне 29 млрд евро годишно.

“Хоризонт Европа” е програмата на ЕС за изследвания и иновации. Тя може да прибави към БВП на блока между 30 и 40 млрд евро годишно в период от 25 години. Ако ЕС изчезне от сферата на миграцията и сигурността, това би довело до увеличаване на разходите в размер на 180 млрд евро на година.

Заключението на доклада на Европейския парламент е, че дори несъвършен, ЕС представлява огромен финансов бонус за страните членки. Това ги поставя в много по-силна позиция в настоящата здравна криза в сравнение със сценарий, при който ЕС не съществуваше. Това е добавената стойност на блока, която ще изчезне, ако процесът на интеграция тръгне в обратната посока. Пандемията от коронавирус предоставя на всички ни добър пример за последствията от дезинтеграцията на блока. Струва ли си да рискуваме подобен сценарий, след като бурята утихне?




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"