- Постановка
Европейската комисия (ЕК) публикува своята есенна прогноза ‘23 за развитието на европейските икономики до 2025 г.
Предимство на този тип прогнози е това, че те са правени по единна методология за всички страни от ЕС, т.е. при тях е допустима и коректна междустрановата сравнимост.
Предимство също е възможността на отделните национални правителства да се информират за оценките, които развитието на техните икономики и макроикономическото им управление възбуждат във външни наблюдатели от ЕС с безспорен професионален опит и капацитет. Този тип оценки могат да служат като обратна връзка, която да стимулира търсенията на местна основа за подтискане на негативните въздействия върху националните икономики и засилване на възможни и вероятни позитивни ефекти.
Страните, с които България е редно да се сравнява, са тези, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), а по-късно се включиха в ЕС. Това са общо 9 страни (България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия), за които е възприето условно названието „страни СИВ-ЕС“.
Предвид засиления и непрекъснато официално поддържан интерес у нас към включване на страната ни в еврозоната, страните СИВ-ЕС са групирани по членство в еврозоната (Естония, Латвия, Литва и Словакия) и страни в дерогация (Полша, Румъния, Унгария и Чехия). Прилага се средноаритметичното усредняване на използваните показатели по двете групи страни.
България заема своеобразна средна позиция както поради четвъртвековното действие на паричния съвет, така и поради междинното й положение по численост на населението.
Проследяването на оценките на ЕС и междустрановата им съпоставка към настоящия момент представлява допълнителен интерес предвид предстоящото приемане на държавния бюджет у нас и официалната макроикономическа прогноза на правителството.
- Сравнителни икономически показатели
В Таблица 1 са представени обобщени оценки на ЕК в текущата й прогноза Есен ’23 за страните СИВ-ЕС. Представени са средногодишни оценки за четири основни показателя: (1) Темп на прираст на БВП; (2) Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ); (3) Дефицит на държавния бюджет (General government balance), като процент от прогнозирания БВП; (4) Брутен публичен дълг, като процент от прогнозирания БВП.
Различията се набиват на очи.
И при двете групи страни се предвижда средногодишният дефицит на държавния бюджет да превишава Маастрихтската норма, докато България се държи плътно към нея. При страните-членки на еврозоната надделява Словакия, за която се предвижда средногодишният дефицит за двете прогнозни години да бъде над 6%, но тя е и най-голямата страна в групата. От страните-нечленки на еврозона Чехия е най-дисциплинирана, докато при останалите три страни (Полша, Унгария и Румъния) се очаква бюджетният дефицит да превишава средно с 50% Маастрихтската норма.
Като цяло страните-нечленки на еврозона си позволяват по-свободно опериране с публични финансови ресурси.
По отношение на публичния дълг ЕК предвижда всички страни СИВ-ЕС да се придържат към Маастрихтските критерии, но в различна степен. Страните-нечленки на еврозона са с най-висок относителен публичен дълг, а България изглежда най-пестелива до степен на прекалена пестеливост.
Аналогична е ситуацията с инфлацията (ХИПЦ). Очаква се България да поддържа най-ниско инфлационно равнище, което не би могло да се оцени еднозначно. Относителното ценово равнище в България спрямо страните от ЕС е най-ниското и то не би могло да се поддържа прекалено дълго. Ценовата конвергенция изисква и предполага изпреварваща инфлация в страната. Въпросът опира до начина (най-вече във времеви контекст) за безболезнено гравитиране към европейските ценови равнища.
Най-неприятна прогнозна оценка за България е очакваната икономическа динамика за 2024-2025 г. Тя е една от най-ниските за страните СИВ-ЕС (след Словакия с средногодишен темп на прираст от 1,8%) и това изоставане хвърля сянка върху относително по-добрите (на пръв поглед) оценки по другите показатели.
- Аналитична оценка
Информацията от Таблица 1 възбужда размисли относно целта на икономическото развитие. Икономическата динамика е тази, която предопределя степента на икономическо развитие и на социално-икономически прогрес. При това тя не е самоцелна и самоопределяща се, а се оценява в контекста на обкръжаващата среда от страни. При нас това са страните от ЕС и най-вече страните СИВ-ЕС. Сравнението с техните постижения определя доколко прилаганите икономически политики на национално равнище са удачни, респ. приемливи, или не.
При нас формално надделява стремежът за включване в еврозоната до степен, която може да се определи като самоцел. Обръща се прекалено голямо внимание върху номиналните критерии за членство при пренебрегване на критериите за реална конвергенция.
Теоретично важен въпрос е дали и доколко бюджетният дефицит подпомага и/или съдейства за ускоряване на икономическия растеж. В Таблица 1 може да се проследи, че дори и страните-членки на еврозона си позволяват дефицит, който превишава Маастрихтската норма. Подобно превишение се установява почти като нормално за страните-нечленки на еврозона. Съпоставката с темповете на прираст на БВП не е в полза на България, с изключение на нееднозначно оценяваните 2021-2023 г., в които неявно действащи фактори (предимно с нерегламентиран характер, свързани с войната в Украйна) съдействат за постигане на относително приемлив икономически растеж.
Сходна е оценката за величината на публичния дълг. България изпитва крещяща нужда от развитие на различни по характер инфраструктурни проекти – пътна, военна, здравна, образователна, спортна, културна. Същевременно инвестиционната активност в страната е на критично ниско равнище. Качеството на инфраструктурните системи корелира пряко с частната инвестиционна активност – незадоволителната инфраструктура задържа и ограничава частните инвестиции и обратно. Развитието на инфраструктурните системи е задължение на правителството. Целенасочените публични инвестиции в посочения контекст могат да се осъществят чрез емисии на дълг (т.е. чрез използване на чужди пари за собствени нужди, респ. чрез ангажиране на свободни национални инвестиционни ресурси) и тогава емитираните задължения ще имат приемлива и висока възвръщаемост.
- Заключение
Редно и задължително е правителството да проявява далновидност и дългосрочна загриженост. Оценките на ЕК не бива да се игнорират и неглижират.
Съществува чувствително разминаване в предвижданията на правителството, от една страна, и на ЕК, от друга, по отношение на възловия показател „Темп на прираст на БВП“ за предстоящите две години (2024-2025 г.) – 3,1% спрямо 2,2%. Различието не е безобидно при незавидната опашкарска позиция на България. Една от двете институции е по-добре информирана за непосредственото бъдеще, или местната власт е склонна да проявява икономическа активност, която остава загадка за ЕК. Възможно е също една от двете институции да преследва спекулативна цел, което е неприсъщо за ЕК.
Икономическите прогнози не са чисто интелектуално упражнение. Предвижданията на правителството са следствие от залагано предприемане на управленски въздействия и имат пряко отношение към осигуряването на социално-икономически просперитет, както и на социално спокойствие.
Формално извършваните правителствени предвиждания в съответствие с действащата конюнктура водят до това, че всички нежелани реалности ни спохождат изненадващо, неочаквано, едва ли не като гръм от ясно небе!
