Винаги, когато се наблюдава ценови скок на някой възлов продукт, всякакви анализатори сипят набързо формирани предвиждания за предстоящи апокалиптични промени. Като правило те така и не се случват…
- Постановка
В края на октомври т.г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обяви, че цената на природния газ за крайните снабдители на природен газ и на лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за ноември 2023 г. ще бъде 82,12 лв./MWh (без акциз и ДДС). Същата цена през октомври т.г. е била 60,41 лв./MWh, т.е. фиксира се повишение от 36% на месечна основа.
Обявеното повишение даде повод на поредица от коментатори да оценяват въздействието му върху общия ценови прираст. Поредицата от лансирани предвиждания се доминираше от високи инфлационни очаквания. Разпространяването на подобни набързо формирани мнения вече се оформи като традиция в коментаторската гилдия. Лошото е, че всякакви такива проекции се забравят почти на момента, а журналистите нямат практика да връщат лентата назад и да припомнят кой, къде, кога, какво е предвиждал и доколко подобни предвиждания са се сбъдвали. Ако нещо такова се случваше, множеството от популярни коментатори би било редно чувствително да се свие, а това видимо не е по вкуса на обществените медии.
Задача на настоящата бележка е да съпостави ценовите изменения на природния газ, от една страна, с общата инфлация, от друга, и да се опита да формира определена зависимост между двете динамики.
Използвани са данни от Националния статистически институт (НСИ) и КЕВР.
НСИ публикува ежемесечно информация за индекса на цените на потребителските стоки, съпроводен с оценка на прираста на цените по отделни стокови групи в три агрегации – 4, 12 и 98 стоково-отраслови групи. В най-дезагрегирания разрез фигурират 5 енергийни стоково-отраслови групи, една от които е „Газообразни горива“.
КЕВР публикува (от средата на 2020 г.) ежемесечна ставка за цената на природния газ.
- Ценово надбягване
На Фигура 1 е представена ценовата динамика на трите показателя: (1) природен газ (КЕВР), (2) газообразни горива (НСИ) и (3) общ индекс на потребителски цени (НСИ). Първият показател е за 2018-2023 г. (м.ноември), а другите два показателя са за 2014-2023 г. (м.септември).
Динамиката на цените на газообразните горива е силно волатилна, докато общата инфлация следва относително плавна динамика. Чувствително се открояват последните 3-4 години, макар че и преди това се наблюдава игра на цената на газообразните горива, но без съществено въздействие върху цените на потребителските стоки.
Балансът на междуотрасловите връзки предоставя надеждна и достоверна възможност за оценка на връзката между енергийни цени, от една страна, и обща инфлация, от друга. Оценките дават основание за пресмятане на устойчивостта на инфлацията от енергийните цени, при това за достатъчно продължителен период. Като цяло средногодишен прираст на енергийните цени от 10% води до около един процент свръх прираст на годишната инфлация с тенденция за дългосрочно снижаване. Последното е следствие от повишаването на енергийната ефективност както в производството, така и в домакинствата.
Оценките с използването на баланса на междуотрасловите връзки се потвърждават от данните, представени на Фигура 1. За последните няколко години цените на природния газ се колебаят драматично, докато средните цени на енергийните продукти като цяло са по-устойчиви. В такъв случай очакванията са, че еластичността на инфлацията от цените на природния газ ще бъде още по-ниска. За 2022 г., например, средногодишният прираст на цените на природния газ, определяни от КЕВР, е около 180%, докато средногодишната инфлация е 15,3%. При това наблюдаваната инфлация е следствие далеч не само от прираста на цените на природния газ.
Фигура 1 демонстрира, че при съвременните икономически реалности енергийните цени (по-специално цените на природния газ) не са най-важният и определящ елемент на годишната инфлация. Респективно, регулирането на инфлационните процеси следва да се съобразява с доминиращите особености на инфлационната динамика.
- Заключение
Винаги, когато се наблюдава ценови скок на някой възлов продукт, всякакви анализатори сипят набързо формирани предвиждания за предстоящи апокалиптични промени. Като правило те така и не се случват.
Кучето скача според тоягата. Ако знаеш, че думите, които ги приказваш, се помнят и се припомнят, тогава ще внимаваш какво и как приказваш. Ако ли пък не – можеш да използваш бомбастични изрази и предвиждания така, че да се харесаш на този или онзи, без да се замисляш за въздействията.
А въздействията не са за пренебрегване. Голословните приказки дават основания на заинтересовани кръгове да надигат висок глас за държавно подпомагане, за субсидиране, за всякакъв вид финансово-икономически облекчения и нерядко съумяват да постигнат немалко. В резултат точно тези „регулации“ утежняват ситуацията, както и съдействат за поддържане на опашкарската ни позиция в ЕС.
В крайна сметка макроикономическото управление е в центъра на погледите и изискванията. Редно е правителството да поддържа достатъчно авторитетен и обществено уважаван научен екип, който да бъде в състояние ангажирано и отговорно да разяснява особеностите на макроикономическите решения, както и да разобличава голословни критики и твърдения. Предишно служебно правителство направи опит за формиране на подобен експертно-консултативен екип, който остана формално представителен, но фиктивен. Формирането на такъв вид екипи предполага поемането на отговорности и научно-експертна активност, паралелно с действията на макроикономическото управление, която е чужда на всякакво привидно фасадно лустро.
