Анализът на Петър Ганев е от бюлетина на Института за пазарна икономика…

Всеки един от 10-те най-големи градa в България губи население през последните 10 години. Това е видимо от окончателните данни от преброяване на населението през 2021 година. Досега се знаеше, че населението се свива с над 800 хил. души, но липсваше разбивката по населени места. Последната дава възможност да погледнем към развитието на големите градове, които концентрират огромна част от икономическата и социална енергия в страната – както и близо 40% от населението. В случая оставаме настрана погледа към областите и общините и гледаме конкретно данните за градовете. За пръв път в историята на преброяванията всички големи градове губят население – в периода 2011-2021 г. 10-те най-големи града в страната са изгубили над 6% от своето население.

Класацията на 10-те най-големи града в България може условно да се раздели на четири групи. Това са 1) столицата София, като отчетливо най-голям град в страната и единственият с население над 1 млн. души – границата е премината още от 80-те години на 20 век; 2) Пловдив и Варна, които вървят заедно и поддържат население над 300 хил. души – също още от 80-те години на миналия век; 3) Бургас, Русе и Стара Загора, които продължават да са категорично над 100 хил. души; и 4) Плевен, Сливен, Добрич и Перник, които са под 100 хил. души и допълват десетката. Нека погледнем към всяка една от тези групи.

Населението на София остава около 1,2 млн. души

Първенецът е ясен, като преброяването от 2021 г. отчита население в София от близо 1,2 млн. души. В данните за София обаче безспорно имаме изненада, като населението на столицата не се повишава и дори леко спада (с около 20 хил. души). Това развитие е провокирано от поне три фактора. Първият е, че застаряването на населението в България вече натиска населението и в най-големите градове надолу – дори и да привличаш млади и активни хора, както е случаят със София, естествените процеси при възрастното население започват да тежат в повече. Вторият фактор е свързан с това, че мащабите на механичен прираст в столицата вече са по-обрани, тоест притокът на население не е в мащабите, които се наблюдаваха в началото на века. Третият фактор е пандемията, която не просто влоши естествения прираст – много висока смъртност през 2020 и 2021 г., но обърна и миграционните процеси – големите градове (и София в това число) загубиха население в посока периферията си непосредствено преди преброяването. Това е вярно само за 2020 г., но ще отнемат години на положителна миграция, докато се възстанови ефектът от еднократната корекция в пандемията. Отделно от това, спадът на населението в София не е прецедент – това се е случило и в периода 1992-2001 г., когато преброяванията отново отчитат намаляването на населението в столицата, тогава най-вече следствие на отварянето на границите.

Пловдив запази второто място пред Варна, но и двата града губят население

Един от големите въпроси при това преброяване беше дали Варна може да изпревари Пловдив и да заеме позицията на втория най-голям град (виж по темата тук). Разликата между двата града през 2011 г. беше изключително малка – едва 3-4 хил. души, и това създаваше очаквания за евентуална промяна в класирането. Интересно е, че до момента Варна беше единственият град, който неизменно увеличава своето население при всяко преброяване, докато Пловдив в няколко поредни преброявания не успяваше да увеличи своето население. Въпреки това преброяването от 2021 г. показа, че и двата града губят население от порядъка на 18-24 хил. души, като Пловдив остава втори – с население от близо 320 хил. души спрямо около 311 хил. души във Варна. Въпреки че и двата града също привличат млади и активни хора през последните 10 години, устойчиво негативните естествени процеси, както и ефектът на пандемията, в т.ч. отливаът на хора към периферията през 2020 г., в крайна сметка водят до спад на населението.

Бургас пада под 200 хил. души, а Русе и Стара Загора вече са в рамките на 120-125 хил. души

Шестицата на големите градове у нас традиционно се затваря от Бургас, Русе и Стара Загора  – това са шестте града, които имат население над 100 хил. души в страната. След преброяването от 2021 г. Плевен вече официално е извън тази категория след над 40-годишна история на град с население над 100 хил. души. В своя пик (през 1985 г.) в България и 10-те водещи града са с население от над 100 хил. души – сега вече остават само водещите шест града. От трите града, които затварят шестицата, Бургас има различна тенденция, като до 2011 г. увеличава своето население, достигайки над 200 хил. души. Сега обаче се отчита спад – поради комбинация от вече коментираните фактори, населението и на втория морски град пада до под 190 хил. души. Русе и Стара Загора от своя страна продължават да губят население при това със сериозен темп – съответно с 11% и 17% за 10 години. Към 2021 г. населението на двата града е под 125 хил. души, като в исторически план спадът на населението в Русе след 90-та година е по-значим. Последното е в тон със тежките демографски тенденции във всички крайдунавски градове.

Топ 10 се допълва от Плевен, Сливен, Добрич и Перник

Плевен остава на традиционната седма позиция, но вече извън клуба на стохилядниците – населението на града е 92 хил. души през 2021 година. След Плевен вече се нареждат градове, които са сходни като мащаб и близки до повечето областни центрове – Сливен (80 хил. души), Добрич (74 хил. души) и Перник (68 хил. души). Перник се завръща след около 40-годишно отсъствие в топ 10, като изпреварва Шумен с около 300 души. След тях, съвсем близо до топ 10, е и Хасково. Общото между тези градове е не просто намаляването на населението, а сериозният темп, с който това се случва – те губят по около 10-15% от населението си за десет години. При тях не просто има отчетлив негативен естествен прираст, но и механичен отлив на население. Докато при първите шест града има различни примери, градовете извън топ 6 устойчиво губят млади и активни хора през годините.

Миграцията е лакмусът за развитието на градовете

Данните от преброяването потвърждават наблюдението, че българският град масово губи население, при това в големи размери. Трудно е да говорим за истински социално-икономически подем в регионите, когато дори и най-големите градове в страната губят устойчиво население. И докато естествените процеси са в някаква степен предпоставени – заради влошената възрастова структура, то миграционните процеси са тези, които най-ясно определят доколко един град е привлекателен и дава възможност за развитие – било то в образователен, икономически или по-широк социален план. София, Пловдив и Варна са трите града, които общо взето успяват да привличат хора през последните 10 години, изключвайки ефекта на пандемията към периферните населени места от 2020 година. При другите градове този процес или не е устойчив, или по-скоро въобще го няма.

Таблица: НСИ





Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"