Убеждават ни, че всичко е законно и научно, но хората в страната вярват повече на своите очи – и на 50-килограмовите си кучета…
Това е напълно погрешно! – заяви във Фейсбук Георги Костов, учен лесовъд и заместник-министър на горите в правителствата на ГЕРБ до 2017 г., по повод на публикация в Икономически живот с провокативното заглавие „Българската гора пътува към Гърция“. В статията бяха цитирани официални данни за международния износ по страни, доказващи неефективността и несъразмерността на българския износ на дървесина и дървен материал през последните години.
Новите статистики затвърждават предишното заключение: в условията на воден и климатичен стрес, по-умните страни внасят дървесина, а тези като България „печелят“ от износ. По данни на UNCTAD – конференция на ООН, поддържаща данни за международната търговия, българският износ на дървесина и дървен материал през 2019 г. възлиза на 104 млн. долара, 59% от които отиват към Гърция.
Износът на дървесина от българските земи за Гърция е исторически, но контекстът в наши дни вече е друг. Горите изпълняват екосистемни функции, много по-скъпи от милионите, които си поделят големите играчи в дърводобива. А загубата на екосистемните функции на горите, изразяваща се също и в бедствия като суша и разрушителни наводнения, обикновено трябва да се компенсира с публични средства.
По тази причина, а и заради факта, че преобладаващият дял на горите в България са държавна собственост, е редно да погледнем критично на използването на дървесината като средство за големи частни, а дори и публични „печалби“. Трябва да сме критични и към внушения от типа „проблеми няма, вярвай ми“.
И така, пред очите ни е графика, базирана на данни на UNCTAD, която демонстрира, че с ГЕРБ износът на дървесина от България меко казано процъфтява. През 2010 г., когато първото правителство на ГЕРБ пое грижата за българските гори, експортът на дървесина и дървен материал в номинално изражение е скочил с 57%. На следващата година износът нараства с нови 47%, след което се задържа на това високо ниво. Близо е до ума, че увеличаването на износа е свързано с увеличаване на изсичането на горите.
Цитираната статистика за експорта е „сурова“. Тя не отчита 1) инфлацията; 2) промяната във валутния курс и 3) промяната в пазарните цени на експортираните стоки. Но тези фактори не могат да обяснят повече от 10-15 пр. пункта в годишните колебания на експорта. А наблюдаваните движения в износа на продукти на базата на дървесина през разглеждания период са тройно и четворно по-големи. Нещо повече – ниският курс на долара до 2015 г. вероятно „изглажда“ част от дърводобивните заслуги на ГЕРБ.
В номинално изражение, най-силна е 2014 г., когато от България са били изнесени дървесина, дървен материал и промишлено преработена дървесина за общо 290 млн. долара. През 2019 г., освен 104 млн. долара дървен материал, са изнесени още 58.5 млн. долара преработена дървесина. Без да знаем какъв е контекстът, не е възможно да кажем дали това е „много“ или „малко“. Затова да чуем три човешки истории, които разкриват актуалното състояние в управлението на горите.
Преди месец, жители на варненския квартал „Аспарухово“ се събраха и собственоръчно прогониха секачите от горите по хълмовете над техните жилища. По-късно те изгониха и представителите на горското стопанство, дошли да убеждават населението, че сечта е законна. Гражданите решиха да вземат нещата в свои ръце (включително, по техни думи, с помощта на „40-50-килограмови кучета, които понякога се откъсват от каишките и бродят из горите“).
Ако някой е забравил, наводнението в „Аспарухово“ през 2014 г. отне 13 човешки живота – и експертизите доказаха, че причината са отпадъци от незаконен дърводобив. Всъщност, склоновете над Варна са залесени през 50-те години на XX век именно, за да се спрат убийствените наводнения. Но паметта на институциите явно е по-къса.
Жителите на „Аспарухово“ негодуват срещу т.нар. „осветителни сечи“, уредени с Наредба 8 от 2011 г. „Когато законът, правен от дървената мафия, не е в интерес на гражданите, те отказват да се съобразят с него и заявяват, че ще бранят гората с всички средства“ – пишат за себе си във Фейсбук разбунтувалите се варненци. Отговарят им хиляди коментари от типа: „Във всички сфери гражданите трябва да вземат нещата в свои ръце! Държавата или е абдикирала, или защитава интереса на шепа хора!“
Втора история: „Нарича се горско стопанство, но стопани там няма – има търговци, които идват и нареждат какво да се сече“, каза преди дни пред БНР кметът на Малко Търново Илиян Янчев. „Още със създаването на Югоизточното държавно предприятие нещата бяха направени така, че да не бъдат контролируеми… Горите се секат ежедневно, това прави впечатление на много хора и това няма как да продължи“.
Янчев пояснява и механизма: в търговете за добив в определен горски сектор участват фирми, които представят цялата нужна документация – но щом веднъж търгът е спечелен, на терена стъпват подизпълнители, които „секат с пълна пара“: „мъртви души“, роми без трудови договори и медицински надзор. Янчев повдига и въпроса, с който започнахме: „Защо изобщо трябва да изнасяме дървесина? Това е национално богатство!“
Единственото, което може да стори кметът, за да спре – напълно законното – изсичане на Странджа, е да забрани ползването на общински пътища от претоварените с дървесина тирове. Но дали този трик ще е успешен, когато става дума за милиони? Отново, както и в „Аспарухово“, хора, загрижени за държавната гора отчаяно търсят начини да спрат насърчаваната от днешната държава свръх-експлоатация на горските ресурси.
Трета история: граждани от Котел забелязват и снимат огромни камиони, натоварени с трупи на 130 годишни букове: за няколко седмици преброяват 85 тира, т.е. са били отсечени над 2500 куб.м. Вековните дървета (които по закон трябва да са защитени) са отрязани край изворите на един от притоците на Луда Камчия, във вододайните зони на язовирите, захранващи Бургас и Варна. Сега изворите пресъхват. И отново: граждани и активисти определят износа на дървен материал като основен двигател за зверската сеч.
Предвид снимките с трупи на вековни букове и надвисналата над половината страна водна криза, прокуратурата този път не можа да запази мълчание. Главният прокурор написа в Twitter: „Сече се вековна гора в планината. Време е да спрем унищожението на уникалната българска природа“.
„А дано, ама надали“, да цитирам тук една любима фраза на доц. Георги Костов. Случай на едромащабна кражба на дървесина в Странджа, дори по-фрапиращ от този край Котел, престоява в прокуратурата вече четири години. Според изтъкнатия лесовъд доц. д-р Дико Патронов, тогава незаконно са били изсечени 300 дка стари гори край Резово, добити са 4000 куб.м. дървесина. Наглостта била такава, че 2500 куб.м. от незаконната дървесина била продадена с документи. Но тази информация още чака своя прокурор.
И така, имаме една световна база данни, която показва, че по време на управлението на ГЕРБ износът на дървесина от България скача като Стефка Костадинова. Имаме конкретни случаи на дърводобив – и в законна, и в незаконна форма – който вреди на обществения интерес. Имаме примери на гражданска самоорганизация из цялата страна, в опит за опазване на горите и техните екосистемни функции. Имаме и потвърждения, че ръстът на експорта е водещ мотив за сеч.
Трябва да знаем, че заслугата на ГЕРБ за „печалбите“ от дърводобива е закономерна, защото се основава на приетия през 2011 г. нов Закон за горите, чийто идеолог е именно доц. д-р Георги Костов. С този закон, в горското стопанство беше приложен държавно-пазарен модел, с шест мегаломански държавни предприятия, от които се очаква след търгове да възлагат на бизнеса дейности в горите. Директорите на тези предприятия, стопанисващи една четвърт от площта на България, имат внушителни правомощия… и заплати.
Веселин Нинов, директорът на Североизточното държавно предприятие, за 2019 г. година е взел 170 хил. лв. заплата. „Аз не се срамувам от доходите си“ – отвръща горският на журналистически въпрос. И уточнява: „Откакто аз съм директор на предприятието, приходите нараснаха от 30 млн. лв. на 55 млн. лв. при един и същ обем добита дървесина“.
Дали обемът на добива е един и същ може да се провери, включително със сателитни снимки. А и не всичко е обем: една е стойността на вековните буки, друга е на камион с вършина. По-важно е, че множащите се истории за скандален дърводобив не са изолирани случаи, а закономерен резултат от избраната след 2010 г. система за организиране на управлението на държавното горско стопанство. Стъпил върху примери от цялата страна за надигаща се гражданска съпротива срещу „горските“, мога спокойно да заявя след доц. д-р Георги Костов: „Политиката ви за горите e напълно погрешна“.
