- Постановка
Българската икономика изпитва остра нужда от инвестиции за производствено обновление. Същевременно частният капитал оценява ситуацията в страната като неблагоприятна за поемане на мащабни инвестиционни ангажименти, поради което значителни капиталови ресурси напускат страната в търсене на по-благоприятни инвестиционни възможности в чужбина. Своят негативен принос дава и поддържаната в продължение на четвърт век система на паричен съвет. Поради криворазбрани идеи макроикономическото управление възприема пасивна политика на наблюдател на инвестиционните процеси в страната и не реагира на задълбочаващите се негативни инвестиционни тенденции.
Задача на настоящото представяне е проследяване на презграничното движение на капитали и критична оценка на макроикономическата политика от позициите на икономическата теория и практика.
Използваната информация е основно от платежния баланс и от международната инвестиционна позиция на страната. Балансите се подготвят регулярно от БНБ. Използваният тип информация е обект на периодични корекции от страна на БНБ, поради което е редно да се уточни, че информацията е към средата на месец декември на текущата година. Използва се също информация от Министерството на финансите за изпълнението на консолидирания държавен бюджет.
2. Презгранично движение на капитали
На Фигура 1 е представено съвкупното презгранично движение на капитали през последните десетина години.
Звучи невероятно, но изтичането на български капитали в чужбина превишава систематично и съществено – средно за периода с повече от два пъти – притока на чуждестранни капитали в България!
Прави впечатление, че за 2011-2019 г. притокът на чуждестранен капитал у нас се задържа почти постоянен (с колебания), докато изтичането на местен капитал в чужбина прогресивно нараства.
Активирането на Covid-19 ускорява както изтичането на местен капитал, така и притока на чуждестранен капитал, но като следствие от различни причини и основания. Чуждестранният капитал преценява, че ситуацията след старта на Covid-19 у нас е благоприятна за стартиране на иновативни инвестиционни проекти, докато у местните инвеститори нарастват опасенията и несигурността. Показателно е, че примерно половината от постъпилите в страната чуждестранни инвестиции у нас за времето след възникването на Covid-19 (април 2020 – септември 2022) са преки инвестиции, докато изнесените местни преки инвестиции за същия период формират едва около 9% от общото изтичане на местни капитали.
Общата равносметка за предходната 2021 г. е 7,7 млрд.EUR изнесени български капитали в чужбина (нето) при местни инвестиции за същата година (бруто образуване на основен капитал) от 11,6 млрд.EUR, т.е. българските капитали, които са изнесени от страната през 2021 г., са около две трети от общия обем на вътрешните инвестиции!
В структурата на презграничното движение на капитали (нето) се разграничават основно 4 съставки: (1) Преки инвестиции; (2) Портфейлни инвестиции; (3) Други инвестиции (основно във вид на депозити в търговски банки); (4) Резервни активи на БНБ (инвестирани от БНБ в чужбина брутни валутни резерви на страната).
За 2021 г. например БНБ изнася лъвския пай от местни капитали в чужбина – примерно половината (47% от общата сума)! При това доходността на инвестираните от БНБ капитали в чужбина за последните пет години е отрицателна! А доходността на българските инвестиции (без тези, направени от БНБ) отстъпва значително на доходността на чуждестранните инвестиции у нас (Фигура 2).
Причините за масираното изтичане на национален капитал в чужбина при незначителна доходност са основно следните:
- Продължаващото действие на паричния съвет и обезценяването на местната валута, при което се натрупват несъразмерно големи валутни резерви, които по Закона за БНБ следва да се инвестират в сигурни финансови инструменти;
- Натрупването на свободни капитали в страната (основно във финансови предприятия). Те следва да бъдат инвестирани в сигурни финансови инструменти, а не се предлагат такива на национално равнище;
- Отсъствието на благоприятен инвестиционен климат в страната и непривлекателни условия за поддържане на банкови депозити в местните търговски банки;
- Натрупани капитали от нерегламентирана дейност, които търсят възможности за бягство от страната.
3. Безучастно макроикономическо управление
Правителствата и макрофинансовите органи у нас възприемат пасивна позиция по отношение на оползотворяването на свободния национален капитал.
Лансира се и се следва идеята, че регулацията на презграничното движение на национален капитал не е задължение и функция на правителството. Презграничното изтичане на национален капитал дори не се следи и не се анализира от макроикономическото управление на страната.
На лице е de-facto отказ от провеждането на действена и резултатна фискална политика.
Дейността на Министерството на финансите се ограничава в събиране на финансови постъпления и тяхното преразпределение сред министерствата, предимно и основно за удовлетворяване на текущи нужди.
Планираните капиталови разходи перманентно се недоизпълняват и служат като резерв за финансиране на различни по характер текущи разходи (Фигура 3). При това преобладаващата част от направените капиталови разходи са насочени към извършване на основен ремонт, а не за финансиране на нови инфраструктурни проекти.
Същевременно инфраструктурните системи в страната са в амортизирано и недоразвито състояние и спъват икономическото развитие. Такива инфраструктурни системи са: пътна, военна, образователна, здравеопазваща, културна, спортна.
Ефективната фискална политика изисква и предполага мобилизация на свободни финансови ресурси, тяхното пренасочване към изграждането на съвременни инфраструктурни системи като условие и предпоставка за ускоряване на икономическата динамика.
4. Заключение
България е олицитворение на капиталовия парадокс, при който бедните държави финансират богатите държави. В страната се генерират капитали, а правителствата не проявяват интерес към тяхното регулиране и оползотворяване. За разлика от нашите правителства, развити държави като Германия, Франция, Великобритания и др.под. приемат нашите „излишни“ капитали с отворени обятия, при това със символични възнаграждения.
Министерството на финансите и макроикономическото управление на страната робуват на зомби представи и идеи за придържането към т.нар. „черна нула“ (нулев дефицит), който ограничава възможностите за ускорена икономическа динамика.
Държавният дълг е страшен тогава, когато не се използва рационално и по предназначение. Проблемът опира в умелото използване на чужди пари в свой собствен интерес.
В монетарния съюз (еврозона) дефицитното държавно финансиране се използва повсеместно. При такива условия придържането към „черна нула“ означава de-facto несанкционирано изтичане на национален доход чрез неизбежното външно обезценяване на общата валута (евро).
