Изразът „черна нула“ е използван от Германския институт за икономически изследвания (DIW) през есента на миналата година за означаване на балансиран държавен бюджет при съвременните условия (тук).

1. Специфика на дефицита в държавния бюджет

Има съществена разлика при третирането на бюджетния дефицит в самостоятелна и суверенна страна със своя уникална собствена валута, от една страна, и в страна, която е член на монетарен съюз, в рамките на който всички държави-членки оперират с обща валута (Еврозона), от друга. В първия случай всички позитиви и негативи от поддържането на бюджетен дефицит/излишък се поемат и консумират единствено от страната, която го допуска. Значително по-различен е вторият случай – страните с по-добри фискални показатели плащат злоупотребите в страните с лоши фискални показатели. Фиксира се несанкционирано преливане на ресурси при „гасенето на фискални пожари”. 

В ЕС е приет принципът на субсидиарност, който предполага фискална конкуренция между държавите, за сметка на неналагане на фискална координация. Преодоляването на финансово-икономическите проблеми в Еврозоната обаче се извършва на солидарен принцип от всички страни-членки на Еврозоната в съответствие с каноните на монетарния съюз. Облагодетелствани са тези страни, които са допуснали по-големи бюджетни дефицити, а потърпевши са тези страни, които са били бюджетно дисциплинирани.

Допускането на бюджетен дефицит корелира с използване на чужди пари в свой собствен интерес, вкл. за изглаждане на екстремуми в бизнес цикъла. В съответствие с неокласическия синтез по-активното и без предубеждения използване на финансовите лостове съдейства за достигане на икономическите цели.

Правилото за безусловен балансиран държавен бюджет (черна нула) е израз на лош икономикс. Финансови специалисти говорят за фискален или бюджетен ливъридж. Неразумно е да се отказваш от ползване на чужди финансови ресурси, за да стартираш печеливш бизнес, както е и неразумно да не ползваш заемни финансови ресурси на държавно равнище при условие, че те ще интензифицират икономиката. Въпросът опира не до величината на дълга и не толкова до дълга като такъв, а до начина на неговото използване. Това е причината, поради която отделни държави функционират безпроблемно при високо (дори прекалено високо) дългово натоварване (САЩ, Япония), а други се задъхват при пределно нисък държавен дълг.

Финансово-икономическата теория недвусмислено препоръчва финансирането на текущите държавни разходи да се извършва само и единствено за сметка на реализирани бюджетни приходи. При финансирането на публичните дългосрочни инвестиции обаче е оправдано емитирането на нов дълг дотолкова, доколкото ефектът от реализацията на публичните инвестиции корелира директно с прираста на икономическата и инвестиционна активност в страната.

2. Дефицитна политика в България: Аналитична оценка

България се стреми вече почти традиционно да се придържа към консервативни фискални параметри по отношение на общия баланс в държавния бюджет в сравнение с Еврозоната (вкл. в сравнение и със страните СИВ-ЕС, които включват България, Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия, по методология на Eurostat, Фигура 1). Пропадането през 2014 г. е следствие от фалита на КТБ и поетото непредвидено и принудително държавно финансово подпомагане.

Фигура 1

Оценката на бюджетната консервативност, при условие, че България е в паричен съвет с фиксиран валутен курс към EUR вече почти четвърт век, не е еднозначна. Толкова повече, когато страните от Еврозоната са склонни да пренебрегват Маастрихския критерий за величината на дефицита в държавния бюджет (-3%) тогава, когато преценяват, че това не е в интерес на собствените им икономики.

В икономическа теория се анализира и препоръчва включване и придържане към златната среда. Пасивното присъствие в златната среда не може да води до максимални дивиденти, но осигурява устойчива и приемлива изгода.

Трансформирано към ситуацията с бюджетния дефицит за страните в Еврозоната, придържането към златната среда означава поддържане на бюджетен дефицит, който да гравитира към усреднения дефицит на страните-членки в Еврозоната. В случая с България и конфигурацията на Фигура 1 това означава, че България е понесла финансово-икономически ущърб, съизмерим със средногодишната дистанция между бюджетния дефицит в България, от една страна, и усреднения бюджетен дефицит за страните от Еврозоната, от друга.

Следването на златната среда при фискалната политика би могло да допринесе за стимулиране на публичните дългосрочни инвестиции, за изграждане на изключително необходими за страната дългосрочни материални и нематериални активи с директен принос за ускорен прираст на националния БВП. При възприетата фискална политика (по-точно отказ от фискална политика) България явно и неявно финансира недисциплинираните страни по отношение на фиска в Еврозоната, най-вече чрез изнасяне на кадри и инвестиции, които държавният бюджет у нас не желае да усвои (виж тук). За последните десетина години (2009-2018 г.) неизползването на публични инвестиции се оценява средногодишно на около 1,1% от БВП, което за оценявания 10-годишен период възлиза примерно на около 10 млрд.лв. Усвояването на този дългосрочен капитал във вид на публични инвестиции би следвало да стимулира икономическия растеж, респ. икономическата конвергенция в рамките на ЕС. Странно е, че правителството планира използването на подобен ресурс за публични инвестиции (в позиция „Капиталови разходи“), но реално отказва да го изпълнява (тук).

Тенденцията, която се наблюдава в нашия държавен бюджет, може да се нарече бюджетно деливъриджване, т.е. стремеж за избягване на използването на заемни средства в ущърб на социално-икономическото развитие. Доминира страхът от неправомерното използване на новоемитиран дълг, както и поради исторически сложили се обстоятелства. Вероятно решаваща се оказва невъзможността на ръководния партиен елит да овладее корупционните изблици на своите собствени кадри, за което последните години предоставят богати доказателства. За такива случаи в специализираната литература се използва терминът „неефективен дефицит”.

Постигането на минимални бюджетни дефицити у нас се оценява официално като поддържане на определена форма на финансова стабилност. Финансовата стабилност (каквато и да е я) не може да бъде и не е крайна икономическа цел. Стабилността е само средство за постигане на крайна икономическа цел, каквато в условията на България може да бъде единствено ускорената и устойчива дългосрочна икономическа динамика. Съвкупната икономическата политика трябва да бъде подчинена на крайната цел.

Твърде често стабилността на капиталистическата икономика (икономика, която генерира капитали и разчита на използването на капитали) се оказва ефимерна, а както твърди Мински “стабилността дестабилизира”, т.е. стабилността се деформира и изражда. Това е и причината, поради която вече много по-ясно се чуват гласове в Еврозоната и в ЕС за премерено отстъпление от т.нар. остерити политика (austerity – спазване на твърди фискални ограничения, тук).

3. Заключение

Безусловното придържане към изживели времето си фискални похвати в съвременните условия на монетарен съюз не е решение на икономическите проблеми на България. Нобеловият лауреат Канеман установява наличието на индуцирана от теорията управленска слепота – невъзможност да забележиш недостатъците на прието вече решение, с което си пряко обвързан и ангажиран. В специализираната литература се използва определението „афектна евристика“ за случаи, при които решенията се базират на харесване или нехаресване, а не на задълбочени анализи и оценки. Такъв е и случаят с паричния съвет (тук).

Твърдата опашкарска позиция на България в ЕС (тук) трябва да бъде ясен сигнал за търсене и прилагане на ефективни форми на макроикономическо управление, съобразени със съвременните реалности – най-вече чрез промяна на елементи от макроикономическата политика. Икономиката трябва да намери успешен път към динамична стабилност – велосипедистът се разклаща при слаб ход, но е много по-стабилен при относително по-висока скорост. В противен случай конвергенцията към европейските икономически стандарти ще си остане недостижим мираж с всички произтичащи неблагоприятни социално-икономически последствия.