В два свои предишни коментара проф. Минасян засегна накратко и темата за паричния съвет – въпрос от огромна важност за финансово-икономическите процеси у нас. Затова редакцията на ИЖ помоли колумнистите си за мненията и гледните им точки, относно паричния съвет. Публикуваме първо текста на проф. Минасян, следват анализите на доц. Красен Станчев и Димитър Събев.

  1. Предисловие

Паричният съвет (ПС) у нас бе въведен в средата на 1997 г. непосредствено след изживяваната тежка финансово-икономическа криза, равносилна на национална катастрофа. Близо четвърт век по-късно финансово-икономическата ситуация в България е коренно различна. Предполага се, че ние като народ сме си извлекли необходимите поуки от преживените безобразия в макроикономическото и общественото ни управление през първата половина на 90-те години на миналия век. Непрекъснато се бием в гърдите като европейци-кореняци и е редно да сме усвоили елементарни норми на европейско поведение и манталитет. Толкова повече, че вече близо 15-тина години сме членове на ЕС.  

Широко рекламираме очакваното ни включване в т.нар. чакалня на еврозоната. То се лансираше за средата на 2019 г., но се отложи (за сега) с една година. Истината е, че ЕЦБ далеч не гори от желание да ни приеме в чакалнята и притежава своите основания. Имал съм възможност детайлно да анализирам този процес в научен доклад през 2017 г. и последвала публикация през 2018 г. (тук).

2. Задълбочаващите се минуси от действието на ПС у нас?

Първо, невъзможност да се използва монетарната политика като лост за въздействие върху икономическите процеси.

Оценката на възможностите на монетарната политика в съвременния свят е нееднозначна и противоречива. Въпреки това монетарната политика, наред с фискалната политика, остава основен инструмент на макроикономическата политика. Отказът от използването на монетарната политика ограничава възможностите на макроикономическото управление за стимулиране на икономическия растеж. Показателно е, че мощни централни банки продължават да използват активно монетарната си политика (например ЕЦБ, Федералния резерв, Английската централна банка).

Дори и при действието на ПС БНБ притежава определени възможности за влияние върху паричното обръщение, например чрез определяне на величината на минималните задължителни резерви на Търговските банки. Логиката на ПС обаче изисква използването на подобен вид инструменти, останали на разположение на БНБ, да не бъде насочено към регулиране на паричното предлагане, а да е подчинено на цели, свързани с въздействия върху кредитния процес.

Преминаването към нефиксиран валутен режим ще съдейства за разширяване на възможностите на макроикономическото управление да оказва ефективни въздействия върху икономическия растеж.

Второ, замразяване на крупни национални финансови ресурси при нищожна доходност.

Икономическата теория препоръчва Брутните валутни резерви (БВР), стопанисвани от БНБ, да покриват примерно 3-месечен внос на стоки и нефакторни услуги. У нас БВР устойчиво покриват не по-малко от 8,6 месеца. Лъвският пай от тази прекомерна маса БВР (примерно 25 млрд.EUR) е инвестирана в безрискови финансови активи, по-точно в Държавни ценни книжа на развити икономически държави. Тяхната доходност през последните години е символична. С дохода от стопанисването на БВР БНБ финансира своята собствена дейност, а в края на годината превишението на приходите над разходите се разпределя като вноска в държавния бюджет и за попълване на резервите на БНБ. През 2009 г. вноската на БНБ в Държавния бюджет е над 400 млн.лв., но в следващите години намалява последователно, за да достигне до 20 млн.лв. през 2016 г. и до кръгла нула за следващите две години, както най-вероятно и за изминалата 2019 г. БНБ е на загуба от стопанисването на БВР за 2017-2018 г., както и най-вероятно за 2019 г. Загубите се покриват от резервите на БНБ.

При преминаване към нефиксиран валутен режим местната валута ще се оскъпи, респ. евро ще се обезцени (до около 10-15%), търсенето на евро ще се засили, което ще нормализира относителната величина на БВР за сметка на повишени вътрешни инвестиционни възможности.

Трето, обезценяване на национални стойности.

България има най-ниско ценово равнище в ЕС – под 50% от средното равнище на цените в ЕС (тук). Подобно съотношение резултира в несанкционирано изтичане на национален доход. Българите харчат номинално средно два пъти повече за едни и същи стоки и услуги, потребени в ЕС, отколкото в собствената си страна. Респ. гражданите на ЕС потребяват едни и същи стоки и услуги средно на половин цена у нас в сравнение със средноевропейските. Подобно съотношение не може да продължава вечно и ще се корегира. При фиксиран валутен курс корекцията на междустрановите ценови съотношения означава поддържане на по-висока инфлация у нас в сравнение със средните стойности в ЕС. По-високата инфлация ще повиши относителното ценово равнище у нас, но и ще обезцени натрупани вече стойности (например депозити).

При преминаване към нефиксиран валутен режим и вероятна ревалоризация на местната валута (до около 10-15%), вътрешните ценови пропорции няма да се променят, но същевременно ще се отчете съответна конвергенция към европейското ценово равнище.

Четвърто, стимулиране на спекулативни инвеститори.

При действащия ПС валутният риск е анулиран. Това създава предпоставки и изкушения за „опипване“ на местната инвестиционна среда с т.нар. „кокошкарски“ инвестиции. Идеята е да се опита да се изцеди евентуалната конюнктура с последващо бягство на инвестицията без грижа за локалните последствия. Това внася определени смущения в местния инвестиционен климат. В допълнение се отчита своеобразно разглезване на инвеститори и на депозанти, за които валутният риск придобива архаична форма.

Преминаването към нефиксиран валутен режим ще съдейства за нормализиране на този вид валутно-поведенчески взаимодействия.

Пето, прекъсване на обратна връзка за оценката на икономическите агенти и населението на качеството на макроикономическото управление.

Съществуват различни възможности за изразяване на отношението на икономическите агенти и населението към характера на макроикономическото управление. Изборите са най-явната форма. Протестите, демонстрациите, журналистическите и други материали, публикувани в обществени форуми, анкетните проучвания, са също форма на изразяване на отношение. Специфика на всички тези форми е, че те са отделни изяви на относително ограничен кръг от хора, както и че са разтегливи във времето. Има обаче един вид изразяване на отношение, което обхваща цялата общност от икономически агенти и население и е непосредствено – това е гласуването чрез местната валута, т.е. чрез BGN. Колебанията на нефиксирания валутен курс са термометър за обществените настроения. В условията на ПС отдушникът е в бягството на местните капитали в чужбина, мащабите на което в последните години са наистина впечатляващи (виж например тук).

Преминаването към нефиксиран валутен режим ще позволи да се отчитат по-пряко и непосредствено обществените настроения в тяхната цялост.

3. Послеслов

Описаните минуси на ПС обясняват неговото приемане през втората половина на 90-те години на миналия век като временна (средносрочна) мярка. Показателен е световният опит, при който ПС не съумяват да издържат в дългосрочна перспектива. Отделни единични изключения потвърждават правилото.

Преминаването към нефиксиран валутен режим не е безрисково начинание. То трябва да бъде предхождано от добра подготовка. Всеки прогрес изисква и предполага поемането на добре премерен риск. Спокойствието при пазарни условия е равносилно на регрес, който ние като народ понасяме с бетонирането ни в опашката на ЕС (тук). Рискът трябва да се поеме от т.нар. макроикономически елит, който е на върха на управлението не за да се радва на рахатлък и на всенародно гъделичкане, а за да се нагърбва с не леки за изпълнение задачи.   

Редно е да съществува ясно разбиране за цената, която българският народ плаща за т.нар. валутно спокойствие.

В конкретната ситуация от началото на 2020 г. вероятно е необходимо да се изчака решението на ЕЦБ по кандидатурата на страната за включване в чакалнята на еврозоната. Има стартирала процедура и тя не е редно да се спре.