Анализът е от бюлетина на Института за пазарна икономика…

Независимо от многобройните опити за справяне с ненужното законодателство, аргументирано с транспониране на правото на ЕС[1], то остава един от основните фактори, нарушаващи целостта на вътрешния пазар на ЕС. В края на 2021 г. Литовският институт за свободен пазар в сътрудничество с няколко европейски мозъчни тръстове, между които и ИПИ, публикува изследването „Позлатяването: как да го идентифицираме и избягваме. То анализира настоящите практики на „позлатяване“ на местното законодателство и възможните средства за справяне с него за постигане на целите на ЕС спрямо малките и средните предприятия и осигуряване на процъфтяващ и конкурентен вътрешен пазар.

Обикновено позлатяването води до ненужни и неблагоприятни тежести за всички. Това не само поставя в неизгодно положение гражданите в една страна, но и създава сегментиран пазар, което прави ЕС по-малко привлекателен за чуждестранни инвестиции и чуждестранни МСП.

На ниво държави-членки анализът отбелязва, че няколко държави вече са създали насоки за избягване на позлатяването. Тези препоръки обаче не са съчетани с механизми за прилагане, което ги прави де факто неефективни към момента.

Съгласно ЕК налице е свръхрегулиране, когато държавата членка предвиди по-високи национални изисквания, разшири обхвата на европейския акт, въведе задължения, които са по-широки или по-ограничителни от предвидените, запазва в сила разпоредби без отношение към акта и без обосновка.

Каква е ситуацията в България?

В България сме свидетели на редовно „позлатяване“ при транспониране и въвеждане на европейско законодателство, най-вече чрез:

  • Ненужно добавяне на допълнителни изисквания за отчитане и информиране от страна на бизнеса;
  • Допълнителни процедури за съобразяване със законодателството;
  • По-строги режими на наказания при неспазване на законови изисквания;
  • Увеличаване на субектите на регулиране.

Крайният резултат е повече разходи за бизнеса, повече намеса на администрацията, несигурност и възможности за корупция.

Най-често идентифицирани проблеми[2] при първоначалното въвеждане на правото на ЕС в България са свързани с:

  • Неспазването на срока на въвеждане на правото на ЕС – голяма част от законопроектите се внасят в Народното събрание след изтичането на срока, определен за въвеждане в националното законодателство със съответната директива (рамково решение); друга част законопроекти се внасят в НС непосредствено преди изтичането на срока за въвеждане в националното законодателство.
  • Погрешно определяне на нивото на акта, с който се въвежда правото на ЕС – директивите често пъти се отнасят до специфични и конкретни въпроси и законът не винаги е най-подходящият тип нормативен акт.  Това налага да се търси и да се следва диференциран подход, като се предвижда въвеждане и чрез подзаконови нормативни актове.
  • Неправилно въвеждане на използваните понятия от европейския акт; неудачен начин на въвеждане – при приемането на закони, свързани с въвеждането на право на ЕС, понятията в закона се определят в началото, а не в допълнителните разпоредби, както е предвидено по закон. Все по-често допълнителните разпоредби обхващат дълъг списък от обяснителни думи и изрази с цел въвеждането на понятията от директивите. В някои законопроекти понятията от допълнителните разпоредби се влага различен смисъл от използвания в тялото на закона, което внася объркване при прилагането на закона.
  • Грешно определяне на мерките по прилагането на пряко приложимите европейски актове.
  •  Механично въвеждане на директивите – съгласно изискванията директивата е задължителна по отношение на целта и постигането на даден резултат от държавите членки, но тя оставя свободата на избор на формата и средствата за постигане на преследвания резултат. Следователно въпросът не е в буквалното възпроизвеждане в закон на текста на директивите, а в постигането на резултат.

Трябва да е ясно на всички, че свръхрегулирането е лоша практика, тъй като налага разходи, които може да бъдат избегнати. В България свръхрегулирането най-често се случва поради бързане или липса на знание/експертиза. Разбира се, има и примери на целенасочени действия по ограничаване на стопанската дейност, прикрити с аргументация за транспониране на европейско законодателство. Независимо от причините, губещите сме всички.

[1] Терминът е gold-plating.
[2] Информацията е от източници по проект, осъществен през 2021 г. от Народното събрание – https://www.parliament.bg/bg/opgg.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"