fbpx

Относно хуманната роля на „дивия капитализъм“*

Неделно училище за президенти, министри, кандидат и действащи народни представители
и кметове и други такива (включително журналисти)

Текстът на доц. Красен Станчев** е публикуван във фейсбук профила му…

Т.нар. „див капитализъм“ е по-скоро литературен и филмов феномен, от рода „див Запад“ в американското кино или спагети-уестърните.

Произходът му много ясно се проследява през XVIII-XIX век в историята на Англия, Шотландия и Ирландия – като история на възникването на акционерните дружества, промишлената революция на Англия и Шотландия и на обладяването на териториите на днешните щати Монтана, Орегон, Тексас, Невада и някои други.

По-късно германските, френските, а сетне и английските социалисти изопачават историята, често поради неграмотност и неразбиране на елементарна икономика.

По ред на изброяването, става дума за следните исторически феномени:

  1. Акционерните дружества (ако някой ги смята за чисто капиталистически, много бърка) се формират първоначално като дружества за взаимопомощ, често около различни религиозни учреждения. Те получават особено развитие след национализацията на манастирите от Хенри VIII. Едва по-късно те се оказват удобна форма за финансиране на дългосрочни или рискови начинания (пътешествия, които водят до географски открития, търговия на далечни разстояния, строителство на обикновени и железни пътища, градска инфраструктура, минно дело и пр.)

Частично тази история може да се проследи по William Robert Scott, Constitution and Finance of English, Scottish and Irish Joint Stock Companies to 1720, Volume 1 and 2, Cambridge, Cambridge University Press, 1912. Интересен факт е, че Адам Смит не забелязва хуманната роля на акционерните дружества. Една от причините за това е, че те често водят двойно счетоводство – за нуждите на управлението и привличането на капитал в дружеството и, отделно, за краля и данъчните власти.

В областта на взаимопомощите тези дружества са изместени от промените в германската (след 1871 г.), британската (след 1909 г.) и щатската социална политика (след 1933 г.). През последните години има известни признаци за повторение на тази история в бедните региони на Мексико, Бангладеш и Индия. Но не само: едно от основните предизвикателствата на съвременните заможни страни и техните фискални и дългови системи, а сред тези страни са и новите страни членки на ЕС, включително България, е как да се премахне германската, британската и щатската социални държави чрез възстановяване на взаимопомощната функция на капиталовите дружества. Предизвикателството не е теоретично, а по-скоро от практико-политическо естество.

Онова, което със сигурност може да се каже за акционерните дружества е, че те не могат да съществуват без управление на закона и че те сами създават такова управление чрез договорното право и съдилищата още през XIII-XIV век.

  1. Промишленото развитие на Англия и Шотландия през XVIII и XIX век е свързано с немислимо преди това и забравено днес повишаване на стандарта на живот и неговата продължителност. Новите предприятия създават стимули за бедните да напуснат селата и свалят цените и разнообразяват качеството на стоките и услугите за големи групи потребители, допълнително облекчавайки по-малоимотните от тях.

Първият от тези процеси не е в интерес на тогавашния естаблишмент и той се старае по всички възможни начини да им пречи. Един от тези начини е създаването на законови пречки, разрешителни и подобни режими, наказателното преследване на предприемаческото и търговското съсловие. Тези трудности са преодолени по два начина – чрез това, което днес се нарича глобализация (Ханзейският съюз например прави онова, което днес върши „Али Баба“ – преодолява политически пречки и понижава разходите за търговия), и чрез литературно обяснение на благородството предприемачеството и буржоазията.

На това последното поприще много съществена е ролята на автора на „Робинзон Крузо“ – до към началото на ХХ век най-продаваната книга след Библията. Даниел Дефо, самият той оженил се за дама и добавил частичката „де“ към фамилното си име, издава през 1726 г. също много популярната малка книжка „Завършеният английски търговец“ (Daniel Defoe, The Complete English Tradesman).  В нея той обяснява не само как търговците и предприемачите увеличават благосъстоянието (включително на малоимотните), но доказва, че това са благородни обществени роли (което се потвърждавало и от факта, че все повече аристократи сключват бракове с предприемачи, и обратното). Не ще и дума, добавя на едно място авторът, английските търговци са по-добри от френските.

(На по-широка теоретична и историко-фактическа основа идеята на Дефо е доразвита от Деидре Маклоски в: Deirdre N. McCloskey in Bourgeois Dignity (Why Economics can’t Explain the Modern World), Chicago: University of Chicago Press, 2010, 592 pages). Особено интересни за моята тема са глави 42 (Dignity and Liberty for Ordinary People, in Short, Were the Greatest Externalities) и 45 (Opposing the Bourgeoisie Hurts the Poor).

Друг начин на противопоставяне на буржоазията или, иначе казано, на (класова) „борба“ с възникващия капитализъм е измислянето на слухове и лъжи за предприемачите, фабриките и работниците.  Първоначално това е занимание на поземлената аристокрация, която очевидно е единствения губещ от промишлената революция. Главата от „Капиталът“ на Карл Маркс по този повод (известното „първоначално натрупване на капитала“) се опира точно на такава книжнина.

Между другото една от причините съвременните тогава методи на производство (например парните машини) да се приложат най-късно в селското стопанство е обстоятелството, че земята е във владение на старата аристокрация. А промишлеността и търговията се развиват първоначално в нерегулирани отрасли. Mutatis mutandis, нещо подобно се случва с всяка иновация.

  1. Следствие на глобалното развитие на “капиталистическия антихуманизъм” е преодоляването на крайната бедност в света, включително България – от около 60% от населението преди 40 години до 8.5% през 2021 година. (В България – от 37% през март 1997 г. до 0.9% през 2022 г.)

По тези поводи могат да се прочетат поне следните, допълнителни към цитираните, извори:

Ashton, Thomas S. The Industrial Revolution: 1760–1830. London: Oxford University Press, 1948;

Floud, Roderick, and Paul Johnson, eds. The Cambridge Economic History of Modern Britain. Vol. 1: Industrialization, 1700–1860. Cambridge: Cambridge University Press, 2004.

Конкретен пример за демонизиране (буквално) на иновативни предприемачи като братята-разпространители на клиринговите разплащания Ротшилдови в средата на XIX век (историята, предполагам, е добре известна на някои съвременни президенти) и за това колко упорит е публичният донос, може да бъде намерен в: Brian Cathcart, The Rothschild Libel: Why has it taken 200 years for an anti-Semitic slur that emerged from the Battle of Waterloo to be dismissed?, Independent, 3 May 2015. (Вижте още: Wikipedia, “Rothschild family”).

“Дивият запад“ не е изобщо див, а романизиран като такъв.

Обяснението е много просто: заселниците са преди всичко бедни хора и ново-емигранти, те са слаби и финансово, и физически.

Затова създават правила на общежитие и избират органи на реда и съдилища, определят права на собственост и ползване на съвместни активи (пасища, гори, вода и пътища) и избират съответните личности, които да осигурят спазването на тези учреждения.

Най-краткото описание на този процес е даден в книгата на двама мои стари познати.  (По-пълното изследване е преведена и на руски и мисля, че е намираемо в Интернет безплатно.)

Terry L. Anderson and P. J. Hill, An American Experiment in Anarcho-Capitalism: The -Not So Wild, Wild West, Department of Economics, Montana State University.

Същото, но по-кратко, може да се прочете в: Andrew Morris, Miners, Vigilantes, and Cattlemen: Property Rights on the Western Frontier, FEE, April 01, 2007

Цетелман, Райнер. Защита на капитализма. Развенчаване на митовете. София, РИВА, 2023 (446 страници); достъпна и на 14 други езика, включително албанки, грузински и шведски, със социологическо изследване на вярванията в страните, на които говорят тези езици.

Бележки:

За вечно спорната историческа роля на самоуправлението в западните щати на САЩ, искрено препоръчвам изключително интересните за мен свидетелства на един съвременник (за първи път публикувани през 1893 г.): Nathaniel P. Langford, Vigilantes Days and Ways, Helena, Montana: American & World Geographic Publishing, 1996, 352 pages.

По повод бедността си позволявам да препоръчам Stanchev, Krassen, Fighting Poverty as an International Effort, Public Policies, journal of Sofia University, 2021; по-кратък вариант (в съавторство с Веселин Поповски) може да бъде намерен в Kraker, Vesselin Popovski, Robinson, editors, Fulfilling the Sustainable Development Goals: On a Quest for a Sustainable World, London etc., Routlage, pp. 37-55.

*Кратък преглед на част от историческите факти и книжнина
**С принос от Огнян Янков, докторант в СУ




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"