Бюджетните дефицити са в основата на нормализирането на живота в България…
Макар че се стреми да страни от голямата глобална игра, България не бе подмината от двете определящи събития в света през последните години: пандемията на ковид-19 в началото на 2020 г. и нахлуването на руски войски в Украйна на 24.02.2022 г. Те шокираха общественото съзнание и не бяха малко прогнозите, че разразилите се глобални бури ще завлекат българската икономика към дъното: промишлеността ще изпадне в ступор без руски енергоресурси, масовото затваряне ще доведе до взрив на безработицата и т.н.
Пандемията и войната в Украйна оказват влияние на много нива; в момента виждаме (отчасти) краткосрочни и средносрочни ефекти, а дългосрочните тепърва ще се разкриват. Но това, което показват официалните данни засега опровергава мрачните прогнози.
Да проследим четири индикатора от краткосрочната бизнес статистика: индексите на преработващата и добивната промишленост, индексът на оборотите в търговията и индексът на оборотите в транспорта, като друг представителен сектор на услугите – и да се опитаме да установим как те са повлияни от ковид и войната. Ще ползваме индексите на НСИ с начален период една година преди избухването на пандемията.
На първата графика виждаме динамиката на промишлеността – преработваща и добивна. При преработващата, която е значително по-голяма по обем от добивната, след ковид-19 настъпва криза, която е преодоляна в рамките на година; от края на 2021 г. преработващата промишленост е във възход и ръстът й се ускорява след началото на войната. Независимо че от началото на 2023 г. индексът спада с 10.1 пункта, той остава на високо ниво.
На втората графика виждаме оборотите в търговията. След първоначален скок, който вероятно се дължи и на презапасяване, ограничителните мерки в пандемията водят до срив на оборотите в търговията: българите известно време се въздържат от потребление, особено на дълготрайни стоки. През лятото на 2021 г. оборотите в търговията се възстановяват и остават високи повече от година, след което се връщат крачка назад; през юни 2023 г. те са на нивото си от май 2021 г.
Движенията на индекса на оборотите в търговията през 2020 г. навеждат на интересни размишления относно потребителската култура. След първия шок от пандемията, довел до спонтанен ръст на покупките, българинът рязко ограничава потребителските си разходи, вероятно воден от историческата памет за кризите от 90-те. За разлика от това, на по-развитите потребителски пазари, където консумацията се е превърнала в средство за намаляване на когнитивния дисонанс сред населението, търговията след ковид се засилва.
За спада на продажбите в България през 2020 г. несъмнено допринася и ограничаването на придвижването (довело, от своя страна, до рязък ръст на доставната търговия), намаляващо възможностите на хората да пазаруват. Но без съмнение роля играе и специфичното потребителско поведение на българите, движено от негативни очаквания за икономиката.
Третият индекс – на оборотите в транспорта, показва най-голямо покачване: близо 40% за две години (2021Q1-2023Q1). Важен фактор тук е цената на горивата, но движенията на индекса на транспорта са сходни с тези на производството и търговията, така че можем да говорим за общи тенденции за цялата икономика: пандемията предизвиква спад, който е преодолян сравнително бързо, последва ръст, ускорил се след началото на войната. През последните тримесечия индексът на транспорта спада, макар че новите стойности остават на исторически високи нива.
Прави впечатление, че и четирите проследени индекса през последните месеци/тримесечия се понижават. Както е типично, негативната тенденция се проявява най-рано при добивната индустрия (след април 2022 г.), при търговията понижението идва през юли 2022 г., при преработващата промишленост позитивният тренд се пречупва в началото на 2023 г., при транспорта – след рекордното трето тримесечие на 2022 г.
Тази обща тенденция на понижение може да премине в ново нарастване на оборотите, но може и да е предвестник на по-продължителна криза. При сегашната вътрешна и външна турбулентна среда как точно ще се развие икономиката е въпрос по-скоро на гадаене, отколкото на анализ. Личното ми мнение е, че предстои ново положително развитие, по следната причина: забавянето на икономиката през втората половина на 2022 г. се обяснява с политически фактори, които засега са отстранени.
Разбира се, говорим за серията противоречиви сигнали за държавните финанси, политическата ориентация на страната, усвояването на еврофондовете и т.н. от управлявалото десет месеца служебно правителство, назначено от президента Радев. Вероятно водено от стремеж да удължи и легитимира своята власт, това правителство отправи внушения (към вече наплашения заради инфлация, война, пандемия и т.н. българин), че националните финанси и икономика са в отчайващо положение – по ирония, точно когато промишленост, търговия и транспорт бяха на рекордни нива.
Специалната операция по всяване на страх навреди на потребителската и инвестиционната активност в страната, но това за щастие не продължи дълго. Редовно правителство, работещо последователно за увеличаване на доходите на населението и насърчаване на инвестиционната активност, евентуално ще заличи вредите, нанесени от служебната власт.
България има многобройни икономически и географски предимства, които могат да допринесат за по-високо благосъстояние на населението, но те системно се осуетяват заради неблагоприятни политически влияния. Такава вредна външна политическа намеса е валутният борд: тъй като не разбират истинските ефекти на валутния борд, стотици хиляди българи наивно се подписаха за „референдум за запазване на лева и против еврото“. Друга вредна намеса, чисто вътрешна, е режимът на бюджетните излишъци.
Държавният и частният сектор в икономиката са като скачени съдове. Ако някой отвори кранчето и източи ликвидност от съда на държавните финанси – именно такъв ефект имат излишъците в бюджета – ще се понижи и нивото на „течността“ в съда на частния сектор.
Въпросът не е толкова за дял на преразпределяне през държавния бюджет (41.3% от БВП за България при 49.7% за ЕС през 2022 г.), колкото за държавно управление, което връща в икономиката под фокусирана форма ресурсите, които изземва чрез данъчно-осигурителната система. Дори и да изземва по-малко в процентно отношение, ако правителството не връща ресурсите в икономиката, а ги пренасочва към подбрани фирми, макроикономическата динамика ще се влоши. Дълги години българският случай бе точно такъв.
В периода 2015-2019 г. България формира бюджетни излишъци на обща стойност 3.3 милиарда евро. Може да мислим за тези пари като за несправедливо отнети от частния сектор, с ефект забавяне на ръста на благосъстоянието на българите с приблизително 1.5% годишно: сериозна спирачка за националната икономика. А ефектът вероятно е още по-голям, тъй като реалните излишъци бяха по-високи: в края на всяка година правителството „Борисов 3“ правеше залпови инвестиции, най-вече в пътищата, които тепърва чакаме.
В здравната криза от 2020 г. философията на бюджетните излишъци бе изоставена. В рамките на три години България регистрира бюджетни дефицити от 7.5 млрд. евро. Ефектът от тези дефицитни разходи бе като да се отвори капачето на „държавния“ съд и отвън да се налее течност в него – което повиши активността в частния сектор. Търговията, както и промишленото производство реагираха с покачване.
Пандемия, война, инфлация – въпреки всичко, българската икономика не изпадна в рецесия и едно от обясненията за това са умерените бюджетни дефицити след 2020 г. Българското държавно управление премина в по-типичен за ЕС режим на подпомагане, вместо на източване на икономиката, и положителните стопански ефекти от това не закъсняха – независимо от вредните усилия на служебното правителство.
В същото време, държавният дълг на България стана по-малък в относително изражение, тъй като икономиката, получила ресурси отвън, чувствително нарасна. Това е магията на макроикономиката, която проработва, щом управлението на държавните финанси спре да се ръководи от принципите на „връзването на бюджета“ на отделното домакинство.
В момента икономическата динамика в страната е негативна вследствие на политически мотивираното сплашване. Не е изключено то по инерция да доведе до рецесия в идните месеци, тъй като очакванията на инвеститори и потребители бяха целенасочено „попарвани“. Но при наличие на държавно управление, добронамерено към бизнеса и с мисъл за доходите на населението, и поддържащо международната интеграция на страната, икономиката на България в идните години би могла да превключи и на по-висока предавка.
