fbpx

Глобалната икономика е по пътя, но все още не е извън гората

Световната икономика продължава постепенно да се възстановява от пандемията и руската инвазия в Украйна, като признаците на напредък са неоспорими. Икономическият растеж показва краткосрочна устойчивост на фона на постоянни предизвикателства, изтъква Пиер-Оливие Гоуринчес, икономически съветник и директор по изследванията на МВФ, в свой анализ, публикуван в блога на фонда…

Здравната криза с COVID-19 официално приключи и прекъсванията на веригата за доставки се върнаха към нивата отпреди пандемията. Икономическата активност през първото тримесечие на годината се оказа устойчива, въпреки предизвикателната среда, на фона на изненадващо силните пазари на труда. Цените на енергията и храните се понижиха рязко от върховете си, предизвикани от войната, което позволи на глобалния инфлационен натиск да отслабне по-бързо от очакваното. А финансовата нестабилност след банковите сътресения през март остава овладяна благодарение на решителните действия на властите в САЩ и Швейцария.

И все пак много предизвикателства все още замъгляват хоризонта и е твърде рано да празнуваме.

Съгласно базовата прогноза на МВФ растежът ще се забави от миналогодишните 3,5 процента до 3 процента през тази и следващата година, има надграждане с 0,2 процентни пункта за 2023 г. спрямо априлските прогнози. Смята се, че глобалната инфлация ще намалее от 8,7 процента миналата година до 6,8 процента тази година, което е ревизия надолу с 0,2 процентни пункта и 5,2 процента през 2024 г.

Забавянето е съсредоточено в напредналите икономики, където растежът ще спадне от 2,7 процента през 2022 г. до 1,5 процента тази година и ще остане нисък на 1,4 процента през следващата година. Еврозоната, която все още се разклаща от миналогодишния рязък скок на цените на газа, причинен от войната, е на път да се забави рязко.

За разлика от това, растежът на нововъзникващите пазари и развиващите се икономики все още се очаква да се засили, като растежът на годишна база ще се ускори от 3,1 процента през 2022 г. до 4,1 процента през тази и следващата година.

Тази средна стойност обаче прикрива значителни разлики между страните, като нововъзникващите и развиващите се страни в Азия отбелязват силен растеж от 5,3 процента тази година, докато много производители на суровини ще пострадат от спад в приходите от износ.

Рискове

По-силният растеж и по-ниската инфлация от очакваното са добре дошли новини, които предполагат, че световната икономика се движи в правилната посока. И все пак, докато някои неблагоприятни рискове са смекчени, балансът остава наклонен надолу.

Първо, нарастват признаците, че глобалната активност губи инерция. Глобалното затягане на паричната политика доведе лихвените проценти до територия на свиване. Това започна да натежава върху дейността, като забавя растежа на кредитите за нефинансовия сектор, увеличава лихвените плащания на домакинствата и фирмите и оказва натиск върху пазарите на недвижими имоти. В Съединените щати излишните спестявания от свързаните с пандемията трансфери, които помогнаха на домакинствата да преодолеят кризата с разходите за живот и по-строгите кредитни условия, са почти изчерпани. В Китай възстановяването след повторното отваряне на икономиката показва признаци на отслабване на фона на продължаващите опасения за сектора на имотите, което има последици за световната икономика.

Второ, основната инфлация, която изключва цените на енергията и храните, остава доста над целите на централните банки и се очаква да спадне постепенно от 6 процента тази година до 4,7 процента през 2024 г. – ревизия с 0,4 процентни пункта нагоре. Още по-притеснително е, че основната инфлация в развитите икономики се очаква да остане непроменена при среден годишен темп от 5,1 процента през тази година, преди да спадне до 3,1 процента през 2024 г. Ясно е, че битката срещу инфлацията все още не е спечелена.

Ключът към устойчивостта на инфлацията ще бъде развитието на пазара на труда и динамиката на заплатите и печалбите. Пазарите на труда остават особено ярка точка, с нива на безработица под и нива на заетост над нивата преди COVID в много икономики. Общата инфлация на заплатите се е увеличила, но остава зад инфлацията на цените в повечето страни. Причината е проста и няма много общо с така наречената „алчностфлация“: цените се коригират нагоре по-бързо от заплатите, когато номиналното търсене далеч надхвърля това, което икономиката може да произведе. В резултат на това реалните заплати са намалели с около 3,8 процента между първото тримесечие на 2022 г. и 2023 г. за напредналите и големи нововъзникващи пазарни икономики.

По-ниските реални заплати означават намалени разходи за труд. Това може да обясни част от силата на пазара на труда въпреки забавящия се растеж. Но в много страни наблюдаваното увеличение на заетостта надхвърля това, което спадът в разходите за труд предполага. Справедливо е да се каже, че причините не са напълно разбрани.

Ако пазарите на труда останат силни, трябва да очакваме – и да приветстваме – реалните заплати да възвърнат изгубените позиции. Това означава, че ръстът на номиналните заплати ще остане силен за известно време, дори когато инфлацията на цените намалява. Наистина, пропастта между тях започна да намалява. Тъй като маржовете на печалба на средните фирми нараснаха силно през последните две години, оставаме уверени, че има място за приспособяване на възстановяването на реалните заплати, без да се задейства спирала между заплати и цени. Тъй като инфлационните очаквания са добре закотвени в големите икономики и икономиката се забавя, пазарният натиск трябва да помогне за ограничаване на прехвърлянето на разходите за труд към цените.

Тези развития на пазара на труда са от огромно значение. В близко бъдеще, ако икономическите условия се влошат, рискът е фирмите да обърнат курса си и рязко да намалят заетостта. Отделно, силното възстановяване на заетостта, съчетано само със скромни увеличения на продукцията, показва, че производителността на труда – количеството продукция на отработен час – е намаляла. Ако тази тенденция се запази, това няма да предвещава добро за средносрочния растеж.

Въпреки затягането на паричната политика и забавянето на банковото кредитиране, финансовите условия се облекчиха след банковия стрес през март. Оценките на пазара на акции се повишиха, особено в сегмента на изкуствения интелект в технологичния сектор. Доларът се обезцени допълнително, воден от пазарните очаквания за по-благоприятен път за лихвените проценти в САЩ и по-силен апетит за риск, предоставяйки известно облекчение на нововъзникващите и развиващите се страни. Занапред съществува опасност от рязко повторно ценообразуване – ако инфлацията изненада нагоре или глобалният апетит за риск се влоши – причинявайки бягство към безопасни в долари активи, по-високи разходи по заеми и увеличаване на дълга.

Политики

Да се надяваме, че с инфлацията, която започва да намалява, сме навлезли в последния етап от инфлационния цикъл, който започна през 2021 г. Но надеждата не е политика и тъчдаунът може да се окаже доста труден за изпълнение. Рисковете за инфлацията вече са по-балансирани и повечето големи икономики е по-малко вероятно да се нуждаят от допълнителни прекомерни увеличения на лихвените проценти. Лихвите вече са достигнали своя връх в някои латиноамерикански икономики. И все пак е изключително важно да се избягва преждевременното облекчаване на лихвите, т.е. докато основната инфлация не покаже ясни и устойчиви признаци на охлаждане. През цялото време централните банки трябва да продължат да наблюдават финансовата система и да са готови да използват другите си инструменти за поддържане на финансовата стабилност.

След години на тежка фискална подкрепа в много страни, сега е време за постепенно възстановяване на фискалните буфери и за поставяне на динамиката на дълга на по-устойчива основа. Това ще спомогне за запазване на финансовата стабилност и за укрепване на цялостното доверие в стратегията за намаляване на инфлацията. Това не е призив за общи строги икономии: темпото и структурата на тази фискална консолидация трябва да са съобразени със силата на частното търсене, като същевременно защитават най-уязвимите. Все пак някои мерки за консолидация изглеждат напълно подходящи. Например, с връщането на цените на енергията към нивата им отпреди пандемията, много фискални мерки, като енергийните субсидии, трябва да бъдат премахнати.

Фискалното пространство също е от ключово значение за прилагането на много необходими структурни реформи, особено в нововъзникващите и развиващите се икономики. Това е особено важно, тъй като през последното десетилетие перспективите за средносрочен растеж на дохода на глава от населението са помрачени. Забавянето е по-рязко за икономиките с ниски и средни доходи в сравнение с тези с високи доходи. С други думи, перспективите за догонване на по-високия жизнен стандарт са намалели значително. В същото време високите нива на дълга пречат на много икономики с ниски доходи и гранични икономики да направят инвестициите, от които се нуждаят, за да растат по-бързо, с високи рискове от дългови затруднения на много места. Неотдавнашният напредък към разрешаване на дълга на Замбия е окуражаващ, но спешно е необходим по-бърз напредък за други силно задлъжнели държави.

Част от забавянето на растежа отразява разпространението на вредни политики. Нарастването на геоикономическата фрагментация с разделянето на глобалната икономика на съперничещи си блокове ще навреди най-много на нововъзникващите и развиващите се икономики, които са по-зависими от интегрирана глобална икономика, преки инвестиции и трансфер на технологии. Недостатъчният напредък в климатичния преход ще остави по-бедните страни по-изложени на все по-сериозни климатични сътресения и повишаващи се температури, въпреки че представляват малка част от глобалните емисии. По всички тези въпроси многостранното сътрудничество остава най-добрият начин за гарантиране на безопасна и просперираща икономика за всички.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"