- Постановка
Наскоро Eurostat публикува данни за темповете на прираст на БВП за второто тримесечие на текущата година. Информацията е в няколко разреза: (1) темп на прираст спрямо предходното тримесечие; (2) темп на прираст спрямо същото тримесечие от предходната година; (3) индекс на БВП по тримесечия при база 2015=100, както и при база 2010=100.
По-рано имах възможност да проследя и анализирам темповете на прираст на БВП, а задача на настоящата бележка е оценката на индекса на БВП при база 2015=100.
Проведеният по-долу сравнителен анализ обхваща страните от бившия СИВ, които по-късно се присъединиха към ЕС – общо 9 страни. Те са групирани по членство в еврозона (след 2015 г., общо 4 страни) и нечленки на еврозона (общо 5 страни). България, която поддържа паричен съвет в последния четвърт век, може да се приеме като страна със специално положение.
Подобно групиране, което вече бе направено в предишно изследване, откроява въздействието на членството в еврозона върху икономическия растеж, най-малко за първите десетина години на членство.
Всички приведени данни са в съответствие с публикации в Eurostat.
- Икономическа динамика
На Фигура 1 е представен индексът на БВП по тримесечия след 2015 г., при база 2015=100. През този период страните Естония, Латвия, Литва и Словакия са членки на еврозона, докато останалите 5 страни са извън еврозона.
Индексите за двете групи страни са обединени и усреднени средноаритметично, по тримесечия.
На Фигура 1 ясно се откроява доминацията на четирите големи икономики, които не са членки на еврозона. Тя по-силно е изразена за годините преди пандемията Covid-19 и все пак открояваща се след това. Забелязва се, че пандемията въздейства по-осезаемо върху темповете на прираст на БВП в страните нечленки на еврозона, но и възстановяването при тях е по-осезаемо и по-чувствително.
Икономическият растеж в България е близък до този в страните членки на еврозона, макар че през по-голямата част от оценявания период той изостава. Видимо паричният съвет поддържа подобен тип близост. Определено различие се проявява в пост-пандемичните години, когато икономическата динамика в страните-членки на еврозона се свива чувствително, докато българската икономика съумява да се адаптира по-успешно в новата реалност. Най-вероятно това се дължи на войната в Украйна и на възможността България да извлече определена изгода от нея, чрез използване на търговски сделки с местно въоръжение.
Показателно е, че големите страни в групата, които не проявяват интерес към настоящия момент за включване в еврозона, съумяват да поддържат по-високи темпове на прираст на БВП. Това се очертава и като причината, поради която всички те се въздържат от присъединяване към еврозона. Тези страни успяват да използват ситуацията, при която се облагодетелстват от членството си в ЕС, не бързат да приемат общата европейска валута и поддържат по-висока икономическа динамика. Това е пътят за постигане на приемлива и по-висока реална конвергенция към страните от развития Запад.
- Заключение
Включването към еврозона не е механика, а ярко изразена икономика. При неустойчива национална икономика последствията от прибързано присъединяване към еврозона могат да индуцират неблагоприятни и „неочаквано“ (?!) нежелани ефекти на национално равнище. Елементарно недомислие и неоправдано предозиране е очакването и уповаването на каквато и да е автоматичност, която да превърне икономически недорасъл малчуган в равностоен партньор на големите.
Отговорността се носи както от този, който приема, така и от този, който се натиска да влезе.
