За съжаление обсъждането на бюджетните проблеми в НС не е на степен, която би позволила реалното повишаване на ефективността на обществената заетост…
- Постановка
Наскоро НСИ публикува информация за наблюденията върху пазара на труда за второто тримесечие на текущата година, по-точно за краткосрочната статистика на заетостта и разходите на труд. Информацията е разнообразна и дава възможност за конкретни анализи по отношение на ефектите от разноликите политики на заетост.
Задача на настоящия коментар е оценяване на разпределението на заетостта през последните 5-6 години. Проследява се основната двуелементна структура на заетостта, по-специално промените в помесечните наети лица по трудово и служебно правоотношение, първо, в обществения сектор, и второ, в частния сектор. Заетостта в двата сектора си взаимодейства по различни линии, прелива един в друг, както и по линия на заплащането на труда.
Разглежданият период обхваща възлов момент в съвременното ни социално-икономическо развитие – възникването на пандемията Covid-19. Проследява се и се анализира влиянието на пандемията върху динамиката на заетостта, както и протичането на процеса на цялостно възстановяване.
- Данните
На Фигура 1 е представена динамиката на заетостта (наети лица по трудово и служебно правоотношение) в частния и обществения сектор. Отделните криви на заетостта са представени на лявата ордината (за частния сектор) и на дясната ордината (за обществения сектор).
Като цяло общата заетост (на база наети лица) през наблюдавания период е относително устойчива. Тя намалява с 68 хил.души през пандемичната 2020 г. спрямо предходната (средногодишно), но в следващите години намалението плавно се компенсира, като в първата половина на 2023 г. наетите лица са с 10 хил.души по-малко от тези през 2019 г. (средногодишно). Наблюдават се обаче структурни промени – през допандемичната 2019 г. наетите лица в обществения сектор формират 23,6% от общо наети лица в икономиката, докато през първата половина на 2023 г. те са с един процентен пункт повече!
Пандемията действа много по-осезателно върху частния сектор, където за три месеца (февруари – май 2023 г.) наетите лица намаляват с 97 хил.души (5,5%)! В същото време наетите лица в обществения сектор като брой се съхраняват, а през втората половина на 2020 г. дори отбелязват прираст от близо 10 хил.души (1,9%). Основанията, върху които стъпва динамиката на заетостта в двата сектора са от различно естество, нерядко коренно противоположни.
Човешки разбираемо е съхраняването на заетостта в обществения сектор при кризисни обстоятелства, но проблемът е как ще се преодоляват затрудненията впоследствие. Практиката показва, че веднаж прокарано определено облекчение във вид на някаква форма на социална придобивка, връщането на махалото към първоначалния статут се осъществува нелеко, толкова повече при изкушения от популистки характер. Подобно затруднение се забелязва и на Фигура 1.
Съществува определена закомерност при вътрешногодишната динамика на заетостта в обществения сектор. Тя нараства през вътрешните за годината месеци и рязко намалява в края на текущата година и началото на следващата година. То видимо е свързано с отчитането на заетостта в обществения сектор, както и с мотивите за бюджетно финансиране на текущите разходи. В рамките на годината обаче се намират икономисани бюджетни средства (преразпределение) за поддържане на по-висока заетост и за проява на неикономическа добронамереност към зависими контингенти. Сходен тип колебания и вариации на заетостта се наблюдават и в частния сектор, но там процесът е свързан със сезонната заетост, докато в обществения сектор сезонна заетост не би следвало да се проявява.
Рязък прираст на наетите лица в обществения сектор се наблюдава и през второто тримесечие на текущата година, когато наетите лица в обществения сектор нарастват с 15 хил-души (2,6%) към средата на 2023 г. спрямо края на предходната година. Логично приемливо обяснение за подобен прираст не може да се намери. Толкова повече, когато се опира до осигуряване на прилично заплащане, което би следвало да се свързва с намаляване на заетостта в обществения сектор, а не с осигуряване на по-високо бюджетно финансиране.
- Заключение
Популистки решения се откриват и приемат лесно, но конкретните проблеми трудно се преодоляват! Частният сектор се съобразява с финансовите си резултати и там преодоляването на пандемичните последствия върху заетостта протича плавно и последователно във времето. Значително по-различен е процесът в обществения сектор, където е трудно да се установят приемливи хипотези, свързани с прирастта на заетостта.
Законите при управлението на заетостта в обществения сектор са подвластни на зависими управленски решения, които е редно да се регулират и контролират от НС. За съжаление обсъждането на бюджетните проблеми в НС не е на степен, която би позволила реалното повишаване на ефективността на обществената заетост.
