Проследяването на случващото се в нашата банкова система разкрива любопитни подробности.
В края на 2008 г. се сринаха кухите банкови активи, с което може да се обясни драстичният спад на нетната печалба на ТБ (НПТБ) през 2009 г. (Фигура 1). В следващите 4-5 години се наблюдава относителна стабилизация на НПТБ. Възлова за динамиката на НПТБ и за пречупването на тренда й е 2014 г.
Възвръщаемостта на активите на ТБ (ROA, Фигура 2) следва същата тенденция. Трендът на показателя се пречупва през 2014 г. и започва да превишава чувствително препоръчваната в специализираната литература величина (от 1%).
Средата на 2014 г. се оказва възлова и за приходите от лихви, и разходите за лихви на ТБ (Фигура 3). След 2009 г. и двата показателя поддържат относителна стабилност, независимо от динамиката на лихвените проценти. От втората половина на 2014 г. обаче разходите за лихви намаляват чувствително. Намаляват също и приходите от лихви, но по-плавно. Същевременно приходите от такси и комисионни последователно набъбват, при това с ускоряване след 2014 г. В резултат положителните финансови резултати на ТБ нарастват независимо от патешкия ход на икономиката.
Непосредствено след 2008 г. сривът на НПТБ корелира с рецесия на БВП, както и със свиване на бруто образуване на основен капитал (наричано по-нататък инвестиции) като елемент от статистиката на БВП. През 2018 г. обаче НПТБ е със 120% повече от тази през 2014 г., докато прирастът на инвестициите в текущи измерения е едва 16%! За разлика от ситуацията при старта на финансово-икономическата криза от 2008 г. през 2014-2018 г. не се забелязва очакваната позитивна корелация между динамиката на НПТБ, от една страна, и на инвестициите, от друга.
През 2014 г. се разкриха натрупалите се ликвидни напрежения и неблагополучия в КТБ. Икономическата логика подсказва, че нещо, което е свързано с КТБ би следвало да се е отразило на рязката промяна в основните приходно-разходни елементи от дейността на ТБ. Все пак, някак си е странно ТБ като цяло да изчакат фалита на КТБ, за да се научат внезапно как да банкират правилно. Отделен е въпросът доколко вътрешно конкурентна е банковата ни среда при условие, че всички ТБ пеят в един и същи глас както преди 2014 г., така и след това.
Не съществуват особени признаци, които да показват, че резкият прираст на НПТБ след 2014 г. е следствие от чувствително подобрение на кредитния процес или от значително нарастване на икономическата и инвестиционната активност в страната. Практиката показва, че е възможно да се наблюдава драстичен спад на НПТБ като следствие от натрупани и умело прикривани във времето кредитни напрежения (това са т.нар. „неочаквани” финансово-икономически кризи и 2008 г. е старт на такава криза). Обратният процес обаче е много по-плавен, по-прозрачен и по-продължителен. Той задължително се свързва с преструктуриране и устойчиво подобряване на инвестиционно-икономическата среда и динамика, което предполага достатъчно дълъг времеви период. А след като няма такова видимо и открояващо се подобрение на инвестиционно-икономическата среда и динамика, то обяснението за продължителното драстично повишение на НПТБ би следвало да се търси в някаква форма на нерегламентирано преразпределение на финансови ресурси, както и в неефективния банков надзор.
Немалка част от натрупващата се след 2014 г. НПТБ би следвало да е съществувала като финансов ресурс и преди това, но се е преразпределяла. Преразпределението може да се осъществява по различен начин – чрез съзнателно поддържане на високи непазарни лихвени проценти за определен вид депозити и за определени депозитори, или чрез начисляване на ниски лихвени проценти за определен вид кредити и определени кредитополучатели – и двете действия по преценка на мениджмента на ТБ и най-вероятно под някакъв натиск. При наличието на частни ТБ привилегировани частни инвеститори не биха могли да съществуват. Остава единствено финансовите привилегии, свързани с евентуално нерегламентирано преразпределение на финансови ресурси, да са свързани с държавния сектор, с държавни чиновници и с властимащи лица. Подобен вид преразпределение задължително корелира (и се заплаща) с ответни облекчения и конкретни облаги, свързани с провеждането на банковата дейност. Подобен вид облаги се материализират чрез поддържането на некачествено законодателство или чрез съзнателно недоглеждане от страна на контролни органи на допуснати закононарушения.
Драматичната 2014 г. променя статуквото. Все повече набира скорост и желанието на официалните власти за включване на страната в еврозоната. Необходимостта от включване към европейския банков съюз предполага по-пряко наблюдение от страна на Европейската централна банка. При такава ситуация продължаването на всякакъв вид нерегламентирано банково преразпределение става невъзможно.
На този фон изглеждат по-различно и прекалено многото примери, разкрити през 2019 г., на натрупани драстични корупционни практики, свързани с т.нар. евтино закупуване на имоти от лица от висшия управленски ешелон в страната. Пряката кражба е рискована, но завоалираното присвояване във вид на частично заплащане на крайната цена на луксозни и мащабни недвижимости е приложимо. След като спира възможността за банково преразпределение, намират се заместители във вид на законово регламентирано покупко-продажно преразпределение, свързано задължително с поддържането на съответно некачествено законодателство. При всички случаи се наблюдава преливане на финансови ресурси към висшия управленски ешелон чрез поддържане на нерегламентирано непазарно преразпределение. Последствията рефлектират върху подтиснатия икономически растеж.
Изказаното по-горе е възможно обяснение на наблюдаваната странна динамика на крайните финансови показатели в банковата ни система. Не бива да се подминава тихомълком ролята и отговорността на БНБ, която има всички права и задължения да контролира изцяло банковата дейност. Немалко от банковата ни практика подсказва, че банковата конкуренция е повече на думи и на хартия, отколкото на практика и тази констатация е адресирана преди всичко към качеството на банковия надзор. Проблемът е защо задължителният контрол и надзор е останал (а може би и остава) формален?
