Проф. д-р Богдан Угърчински е роден на 25 октомври 1943 г. в Долни Дъбник. Завършил е Военноморското училище във Варна.
През 2003 г. е избран за професор хонорис кауза на Московския държавен университет „Ломоносов“.
Президент на консорциума „Велграф Груп“, който обединява около 40 фирми от различни области – водно строителство, енергетика, информационни технологии, трансфер на технологии, консултантската дейност, човешки ресурси и чуждестранни представителства.
Член е на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Целта на Консорциума е да се търсят и изпълняват проекти в България и в страните, в които фирмите имат контакти.
За построената топлоцентрала в Ихтиман на биомаса лидерът на „Велграф“ проф. Богдан Угърчински е избран за „Бизнесмен на България за 2009 г.“ Наградата е учредена от вестник „Икономически живот“ през 2000 година.
В края на 2019 г. най-старото икономическо издание у нас поднови своята медийна дейност, но вече в онлайн формат. Възстановен е и конкурсът „Бизнесмен на България“, чиято церемония ще се проведе в края на октомври 2020 г.
Това е поводът за разговора на Маргарита Димитрова с проф. д-р Богдан Угърчински.
Какво се случи с бизнеса ви, проф. Угърчински? До кава степен успяхте да реализирате идеите си?
България имаше най-добрата изградена хидромелиоративна система в Европа – напоителни и отводнителни канали опасваха територията ни.
Имахме много добри специалисти, които са работили в Близкия Изток и в Африка – там много от напоителните системи и язовири са правени от българи. Нашата идея беше да обединим във „Велграф“ тези фирми, защото можеха да бъдат ефективни на пазара.
За съжаление, оказа се, че това противоречи на политиката, която ни беше наложена отвън. Земите бяха върнати на собствениците им в реални граници. Там, където тръбите попадаха в частни имоти, бяха изкопавани и предавани за старо желязо.
В момента вече няма и специалисти. За един проект се наложи да събирам кадри и се оказа, че всичките са над 70-годишни. Това е загуба на интелект, на опит, на знания.
В момента България се оказа на дъното, страда от непрекъснати наводнения, заливания. Погледнете селата, там вече няма поливни площи. Съответно намаля производството на зеленчуци и плодове, защото те не стават без вода. А от всичко това зависи икономиката на България. И ядем полски ябълки, домати от Гърция, Турция и т.н.
Затова се насочихме към няколко други области, които може да се каже, че и в момента са водещи за нашата страна.
Обаче държавата не обръща внимание на това, което осигурява приходи, а на онова, което носи подкрепа на определени партии и групи.
Кои са перспективните области?
Още като създадохме „Велграф“ като холдингова структура, се концентрирахме в четири направления, едното от които е енергийната ефективност.
Всъщност, ние сме инициаторите на Закона за енергийната ефективност. Сега в Европа много се говори за зелена енергия и това трябва да е основното, към което България да насочи вниманието си. Но не да се санират само блокове, а да се търсят начини, с които да се спестява енергия.
Една от фирмите в нашата група – „Българска енергетична компания“, е лидер в енергийната ефективност. Наши консултанти са професори от три университета, работещи в тази област.
В момента обаче не се изпълняват законите. Самите предприятия намериха начини да заобиколят изискванията за сертифициране на отделните енергийни мощности. В това отношение имаме и опит, и знания, и възможности, но няма постоянна реализация на нашите усилия.
Имате опит в дейността по наемане на чуждестранни специалисти за български фирми. Дефицитът на работна ръка е един от острите проблеми на бизнеса. Има ли начин той да бъде преодолян?
Вече 2,5 милиона българи са зад граница, а икономиката страда от липсата на квалифицирани кадри. България се нуждае от огромно количество хора, но тук срещаме съпротивата на синдикатите, които искат българите да са с предимство.
Но все пак имахме Национален съвет и приехме поправките и хармонизацията на нашия Закон за чужденците, с който успяваме да регламентираме и улесним вноса на работна ръка.
Ние сме държавата, която има най-строгия ограничителен режим в Източна Европа. Примерно, в Чехия работят 70 000 виетнамци, в България – 500. Много фирми чакат да им доставят работна ръка и срещат съпротивата и ограниченията, наложени от нашето законодателство.
Защо „Шкода“ е евтина кола? Защото близо до заводите има общежития, където живеят виетнамски работници. Те получават заплати по 500 – 600 долара и автомобилите са конкурентни на пазара.
По същия начин и нашите заводи биха могли да привличат работници, ако им се даде възможност.
Синдикатите обаче се борят срещу това със зъби и нокти. Те настояват за пазарен тест – в продължение на 15 дни да се види дали има български кандидати. Това вече го няма в Европа.
Освен от работна ръка, страната ни се нуждае и от хора, които да инвестират тук.
Ние сме инициаторите на т.нар. инвестиционна емиграция. Това е начин да се привличат богати инвеститори да получат постоянно жителство, или гражданство в България.
Преди 14 години страната ни беше първата в Европа, която създаде режима, според който инвеститори могат да получат право на постоянно живеене тук.
Който вложи 1 млн. лева или над 500 000 евро, може да получи статут на постоянно пребиваване заедно със семейството си в продължение на 5 години.
Ние бяхме първи с тази идея в Европа, после 18 държави в ЕС последваха примера. По подобен начин Ирландия, Испания, Португалия, Малта, Кипър си осигуриха сериозни инвестиции. За съжаление, в момента сме последните. Нашата държава абдикира от управлението на този режим.
Понеже се спекулира с гражданството и основно заради македонците, Европа ни санкционира и вече две години се чакат промените в Закона за българското гражданство.
Идеята ни за инвестиционната имиграция беше прегърната и от президента Румен Радев. Той постави въпроса няколко пъти. Например, аз съм питал министъра на външните работи Екатерина Захариева защо не предоставяме по-свободно визи на китайски граждани.
Под давление на посланика ни там е записано, че Китай е страна с голям емиграционен риск и затова ги ограничаваме, издаваме само 15 – 20 000 визи годишно. За сравнение, Франция издава 1,5 – 2 милиона визи.
Затова инвестициите ни от Китай се измерват в десетки милиони, а в Сърбия са няколко милиарда. Сега Гърция строи най-голямото пристанище в Европа с китайски пари.
И още идеи, които се удрят в съпротивата на чиновника
През 80-те години Богдан Угърчински предлага на кмета на Столична община да направи карта на каналите и на елинсталацията. Това още не е станало. До ден-днешен се копае тук, там, късат се кабели, ремонтират се улици и после пак се копае… Това са непрекъснати разходи, които всички ние ги плащаме. Много трудно човек може да се пребори, казва бизнесменът.
И допълва, че сериозна роля играе и заинтересоваността на човека, който предоставя поръчката. Тя е в ръцете на съответния чиновник и той я дава, когато ще му донесе някакакъв дивидент.
Угърчински споменава още един пример. Чрез една от фирмите във „Велграф“ – „Интератоменерго“, искали да направят голям комплекс на мястото на неработещия атомен реактор на БАН в софийския квартал „Младост 1А“.
Въпреки, че не е действащ, там все пак има радиоактивно заразяване и трябва да се вложат пари за почистването. Водени са разговори в кметството и в Агенцията по енергетика в Люксембург. Намерен е и инвеститор, който да финансира изграждането на хотел и офис сгради за австрийските фирми, които работят в България. Обаче теренът трябва да се почисти, което струва стотина милиона лева. По примера на Чехия може да се използват фондовете за радиоактивна безопасност, които предоставят безвъзмездни средства.
Право да кандидатства има столична община, но е необходим проект. Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ разполага със специален фонд, който обаче е разпределен. Така няма кой да разработи проектът.
Управляват ни хора, които не мислят за развитието на България, казва проф. Богдан Угърчински с нескрито разочарование.
