Коментарът е на Euractiv.com в превод на Георги Бурнаски
Тази седмица Зеленият договор на ЕС навършва една година, откакто председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен стартира стратегията, която служи като рамка, върху която трябва да бъдат закрепени всички нови политики на ЕС.
На теория всеки закон на ЕС трябва да е съвместим с целта за намаляване на емисиите до нетна нула до 2050 г. Но какво означава тази съвместимост?
Кампаниите за климата казват, че само инвестициите в безвъглеродна технология за възобновяема енергия са съвместими със Зелената сделка. Но други казват, че природният газ, който има по-ниска въглеродна интензивност от въглищата и петрола, също трябва да бъде част от прехода като мостово гориво. Те също така посочват, че изградената сега газова инфраструктура може да се използва в бъдеще за безвъглероден зелен водород.
Това не е просто академичен дебат. За да може ЕС да постигне целите си за чиста енергия, са необходими значителни инвестиции в енергийния сектор.
„Въпросът е дали този път към декарбонизация и смекчаване на климата е достатъчно силен, за да привлече инвестиции?“ казва Хелене Крей, отговаряща за научните изследвания и иновациите за чиста енергия в Европейската комисия.
До момента комисията поддържа технологичен неутралитет в стремежа си да намали емисиите.
„Трябва да използваме всички средства, с които разполагаме, ако искаме да постигнем целта си“, казва Крей. „Не става дума да опрем до един-единствен вид енергия. Ние трябва да използваме всичко, което имаме. Има труднодостъпни сектори, които ще се нуждаят от специфични решения и няма универсално решение, подходящо за всички.„
Томаш Дабровски, директор на полската асоциация за електроенергия PKEE, коментира, че неговият сектор разглежда газа като основна технология, която трябва да бъде подкрепена в контекста на декарбонизацията. „Ние разглеждаме газовите технологии като липсващото звено, което позволява трансформация от настоящата парадигма за производство на енергия и топлина към по-устойчива“, изтъква Дабровски.
Според него този подход би намалил наполовина интензивността на емисиите в полския електроенергиен сектор, би подобрил качеството на въздуха в градовете, като същевременно отговори на опасенията относно енергийната сигурност.
„За да се включат повече възобновяеми енергийни източници в електропреносната мрежа, имате нужда от някакъв вид гъвкаво производство“, аргументира се той, отбелязвайки, че различните райони на Европа имат много различни възможности, когато става въпрос за местни енергийни източници.
„За страни като Полша природният газ е един от отговорите, дори преди 2050 г. можем да намалим емисиите, идващи от въглищата, като ги заменим с газови източници, а след това да бъдем по-добре подготвени за разширяване на възобновяемите енергийни ресурси. За всяко правителство това е избор между устойчивост, конкурентоспособност и сигурност на доставките. Ако гледате на тези 3 цели като на триъгълник, това трябва да е равностранен триъгълник, не бива да пренебрегваме нито един от тези политически аспекти„, убеден е Томаш Дабровски.
Пиетро Мена, експерт по политиките в енергийния отдел на Европейската комисия, е убеден от своя страна, че не трябва да има компромис между действията по климата и енергийната сигурност. „Сигурността на доставките е от първостепенно значение за нас. Искаме да направим прехода, но не можем да оставим гражданите без топлина и енергия, в противен случай няма да успеем.“
Европейската инвестиционна банка е в центъра на дебата относно това дали ЕС трябва да подкрепя газа като преходно гориво. В момента някои газови проекти все още отговарят на условията за финансиране – за ужас на борците с промените в климата.
„Решихме, че предимството на нашето кредитиране трябва да бъде в развитието на възобновяеми енергийни източници, а не в разработването на преходни горива“, казва генералният директор на ЕИБ за проекти Кристофър Хърст. „Въпросът е, че след 30 години трябва да стигнем до нула [емисии], така че е възможно природният газ да играе роля. Но каква трябва да бъде тази роля? И как да избегнем да се заключим в природния газ, като се има предвид, че той може да допринесе само за сравнително кратък период от време?„
„Тъй като виждаме, че цената на възобновяемата енергия пада и батериите стават много по-евтини, смятаме, че там ЕИБ има повече възможности за дългосрочни инвестиции. Не че не бихме финансирали самия газ, но имаме цел за ефективност на емисиите“, изтъква още Хърст.
„В крайна сметка кои технологии получават инвестиции, може да зависи от географията повече от всичко друго“, отбеляза Гилда Амороси, ръководител на климатичната и устойчива енергийна политика в Европейската асоциация за електроенергия Eurelectric.
„Енергийните профили са толкова, колкото е броят на страните в ЕС и това зависи в голяма степен от наличието на природни ресурси и модели, на които е трудно да се повлияе, като метеорологичните модели, например“, посочва тя.
„Фактът, че енергийните профили са толкова различни, означава, че енергийният микс е различен и това означава, че страните имат различна отправна точка в своя път към декарбонизация“, коментира Амороси.
