Текстът е от блога на автора…
Повдигането за пореден път на въпроса за отсъствието ни от така нареченото „Шенгенско пространство“ налага да се направят някои кратки бележки по този въпрос.
Справедливостта изисква да се признае, че за българските граждани, които нямат някакви по-специални интереси, свързани с превози и логистика, членството ни в Шенгенското пространство наистина не означава нищо. И без членство в шенгенското пространство те се движат неограничено по територията на ЕС, имат право да работят във всяка страна от ЕС, където бъдат поканени на работа и се ползват от всички права на граждани на ЕС, каквито те реално, де факто и де юре са. Така че, за голямото мнозинство от българските граждани шенгенската драма е буря в чаша вода.
От „Възраждане“ от своя страна биха могли да се вгледат в наистина отблъскващия образ на нидерландския политик Хеерт Вилдерс, който от 13 години насам иска изваждането на България и Румъния от ЕС и да видят в него собственото си огледално отражение. Разбира се, проблемът изобщо не е само в нидерландското вето и то представлява учтиво обобщение на общата оценка, че държава, където законът е „врата у поле“, а митничарите си подаряват допълнителна смяна за рождения ден не е узряла да бъде част от Шенгенското пространство.
Цялата история с влизането ни в Шенгенското пространство беше фетишизирана още по времето на най-зловещата личност в досегашните управления на ГЕРБ – Цветан Цветанов. Тогавашният министър на вътрешните работи и премиерът Бойко Борисов направиха една погрешна преценка – решиха, че влизането в Шенгенското пространство е относително лесна задача и обявиха на всеослушание, че те ще постигнат това за нула време. Нулата време се оказа много дълго време и нямаме основание да се сърдим на никого, че имаме още много трески за дялане.
Всъщност, за разлика от влизането ни в НАТО или дори в ЕС, които бяха на първо място политически въпроси, влизането ни в Шенгенското пространство е в огромна степен експертен и технически въпрос. Възраженията срещу нашето включване в Шенгенското пространство са по същество и са преди всичко от технически характер. Специално за привържениците на ГЕРБ ще поясня, че те не се свеждат до ремонт на сградите на митниците по ГКПП-тата, както си представяше тези неща Цветан Цветанов.
Както се казва, след като ни дойде умът в главата и се преборим със собствените си проблеми, влизането в Шенгенското пространство ще стане от само себе си. А който се интересува от образа на най-големия българомразец в цяла Европа, може да прочете този „очерк“, който съм написал за него още през февруари 2009 година.
