В България се възцарява предизборно, социално и икономическо състояние…
В българския език и култура присъства понятието „да се хванеш за зелено“, което не означава нищо друго освен предизвикателството, пред което нацията бива поставена всяка зима. Зимата е време, когато се ползва натрупаното през годината и ако то е малко – както е в случая с България, задават се трудни времена. По-долу представям една възможна картина на зимата на 2020-21 г., като от нея е спестен песимизмът.
Безработицата нараства, а броят на заетите в реалната икономика намалява с повече от 200 хил. души. По последни данни на НСИ към юни 2020 г., заетите на трудово правоотношение в България са 3079.6 хил. души, което е спад с 5.6% спрямо същото тримесечие на предходната година. Вижда се ясна тенденция, че заетостта, която по правило спада през четвъртото и първото тримесечия, се е запътила към нивото си от началото на 2017 г.
Загубата на работни места може да е и по-голяма, ако субсидираната от държавата заетост се прекрати. Във всички случаи, ръстът на безработицата – номинален и реален – ще натовари разходите на социалното министерство, а приходите в НОИ ще намалеят. Засега няма притеснения относно платежоспособността на държавата, тъй като пари има – но има за бюджета. В масата от хората парите свършват.
Многозначителен извод може да се направи на база данните на БНБ за депозитите на домакинствата по количествени категории. През първото полугодие на 2020 г. най-малките депозити в банковата система – на стойност до 2500 лв., са намалели с близо 350 хил. броя, или с почти 50 млн. лв. С други думи, много хора са изтеглили последните си спестявания, за да се справят с пандемичната обстановка. На другия полюс, очаквано, парите в депозити над 1 милион лева не спират да растат.
Правителствените икономически мерки не достигат до засегнатите, а осигуряват „бюджетни ренти“ на големите парични потоци – и будят обществено недоволство.
Ситуацията е дори по-лоша, тъй като спадът на разполагаемите доходи на много домакинства се придружава от рязко покачване на цените. Макар че официалните измервания на ценовото равнище показват нулева инфлация и дори дефлация, реалните цени – разходите за живот, плащани от долната половина от населението според разпределението на доходите – рязко нарастват. Поевтиняват услугите, които не са насъщни (или са статусни) – което допълнително ограничава доходите на местния малък бизнес.
Стагфлацията, т.е. старото съчетание от безработица и инфлация, ще породи напрежение в обществените отношения. С обедняването очаквам да настъпи нов прилив на социално недоволство, като протестната последователност този път ще е обратната спрямо обществените недоволства през 2013 г.: сега първо идват гражданските, а след това очаквам и екзистенциални протести.
Което повдига въпроса защо сегашното българско правителство толкова настойчиво се държи за властта, а не избира да прехвърли горещия картоф на справянето с настъпващата икономическа и социална криза на следващо управление. Предвид блъфа с писането на нова конституция, „национална отговорност“ трябва да се отхвърли априори като обяснение. Някои анализатори изтъкват като фактор загрижеността на управляващите за физическата им безопасност, ако паднат от власт. Все пак, надделява финансовото обяснение: предстои разпределяне на безпрецедентни по размер суми.
Фондовете, от които управляващите не искат да се лишат, падайки от власт, идват главно по три линии. Най-зрелищни са тези от Европейския съюз – 29 млрд. евро до 2027 г., ако вярваме на българския премиер Бойко Борисов. Освен това, значителен е изгледът управляващите да потърсят повече от един голям заем от международните пазари: първият транш, който компетентната общественост приема с поразително спокойствие, са 2 млрд. евро външен дълг „за запълване на бюджетния дефицит“ – при положение че към август в бюджета има 1.5 млрд. лв. излишък.
Трети паричен поток „чакащ обслужване“, са големите движения на сиви средства във финансовия сектор, които се опитват бързо да изсветлеят, предвид присъединяването на България към Европейския банков надзор. Няколко големи банки и квази-банки с български капитали търсят ново позициониране на бизнес инвестициите си.
Не казвам, че управляващите директно ще присвоят публичните средства за справяне с пандемичната обстановка, или пък ще обслужат сивите капитали – но, най-малкото, ще опитат с тяхна помощ да си осигурят преизбиране, в една или друга партийна форма.
Зимата идва и са нужни много пари, но това в най-добрия случай ще са пари за раздаване на населението (в реалистичния – пари за раздаване на свързани с властта бизнеси), а не пари за развитие. Ако в тази безпрецедентна обстановка управляващите нямат стратегическо планиране за бъдещето, горко на оцелелите.
Така или иначе, в България се установява продължително, поне за половин година, предизборно, социално и икономическо състояние. То е провокирано от социално недоволство и само предизвиква такова. Трябва да очакваме взрив на социалните протести, паралелно с провокации от „патриоти“, опитващи се да радикализират обстановката, за да спечелят гласове. Общата тенденция е все по-малко демократично правителство, управление чрез декрети и задържане на власт чрез планирана дестабилизация на обществения живот.
Вече се наблюдава нарастващо внимание на западните политически партньори към случващото се в България, засега в ролята на наблюдател – все пак, в България Западът вижда собствените си грешки. Българската зима най-вероятно ще остане български проблем, макар че е възможно световните медии да излъчат стряскащи кадри от родни улични сблъсъци. Зимата на недоволството няма да е само в България, демокрацията е под заплаха и в други страни в Европа и света.
Стресът в общественото здравеопазване ще се задълбочи с възникването на „здравна бедност“, по-страшна и от енергийната бедност. По данни на Евростат, през 2019 г. 30% от българите не са могли да си позволят да поддържат жилищата си достатъчно топли през зимата, при самотни хора над 65 г. процентът е над 50. Зимата на 2020-21 г. може да насложи различни измерения на бедността в кризисно състояние, по-остро от годините след глобалната финансова криза.
По-голямата картина включва пълзяща климатична промяна и надвиснала водна криза. С учудващо спокойствие, въпреки празните язовири и водния стрес в град като Перник, правителството толерира мащабния добив на дървен материал, мръсната добивна индустрия, както и урбанизирането на територии с важни екосистемни услуги.
Зимата е зима затова, защото до пролетта може да се случи всичко. Затова правителството ускорява процеса на разпределяне на публични, в частност природни богатства към свои от частния бизнес. Също и това вещае задаваща се зимна буря от протести.
