За 13-ти път Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) представи стойностите на Композитния индекс „Икономика на светло“ (КИИС), а за трета поредна година на под-индекса „Заетост на светло“ (ПИЗС), изчислени въз основа на статистически и социологически данни за 2022 година.
Формирането на индекса изхожда от разбирането, че част от икономическите процеси протичат „под повърхността“, не се отчитат от административните органи и по този начин дават основа за паралелното съществуване на формална и неформална (неофициална, неотчетена) икономика. Това е явление, което съществува във всички съвременни икономики, макар и в различна степен, и неговото изследване е от съществена важност за изграждането на ефективна икономическа политика.
Набраните данни от НСИ и традиционното социологическо проучване през изградената информационна система към НЦ „Икономика на светло“ сочат, че пресметнатата стойност на КИИС за 2022 г. е 78.58, което бележи ръст спрямо 2021 г. (78.40) и най-после надхвърля досегашния исторически максимум от 2019 г. (2020 г. – 77.49; 2019 г. – 78.54). Тези стойности показват, че българската икономика, макар и незначително, относително изсветлява през 2022 г. спрямо 2021 г., като посивяването, наблюдавано през 2020 г. спрямо 2019 г., вече е компенсирано напълно.
По отношение на стойността на ПИЗС за 2022 г. (ПИЗС = 81.69) се наблюдава спад спрямо 2021 г., когато е достигната стойност от 82.08. Стойността на ПИЗС за 2022 г. обаче надвишава стойността за 2019 г. (ПИЗС 2019 г.=78.87).
Представеният от АИКБ доклад припомня, че през 2020 г. за първи път след 2014 г. се наблюдава отново пречупване на тенденцията за изсветляване на българската икономика – сивата икономика, неформалните практики тогава се бяха разширили. Това е неблагоприятно явление, но то не е необичайно и неочаквано, защото годините 2014-та и 2020-та са кризисни години за българската икономика, всяка по своему. 2022 г. може да се смята за година на напредналото и практически завършило възстановяване от пандемичната криза (възстановяването започна осезателно през 2021 г.). Това обстоятелство обяснява наблюдаваното продължаващо изсветляване на икономиката през 2022 г.
Проследяването на тенденцията във времето потвърждава разбирането, че когато икономиката е в криза, сивите практики имат тенденцията да се разрастват. Това е естествена стресова реакция на предприемачите и на заетите и безработните, които прибягват до различни „сиви“ практики за оцеляване на бизнеса и за запазване на доходите си. Това поведение е в известна степен рационално и едновременно с това е реакция при влошаване на бизнес средата. Освен това въпросното явление е наблюдавано в много страни по света, регистрирано е и е разисквано в икономическата литература и съвсем не е „български патент“.
В същото време специално се обръща внимание на предприетите от правителството различни мерки за подпомагане на предприятията, които по подразбиране изискваха позициониране в светлата част на икономиката. Получаването на каквато и да е помощ изисква деклариране на реалните обороти и на реалната печалба. Това се оказва мощен мотив, който тласка работодателите към изсветляване на дейността и в крайна сметка и към изсветляване на възнагражденията. За разлика от 2020 г., когато динамиката на показателите от двата индекса дава основание да се каже, че в крайна сметка е доминирала първата тенденция, през 2021 г. се стигна до обрат – тенденцията за изсветляване отново започва да взимат връх.
В същото време, отбелязва докладът, срещу сериозното въздействие на правителствените мерки в подкрепа на бизнеса действаше (и продължава да действа) насрещното влияние на значително по-устойчив и по-дългосрочен негативен фактор. И през 2021 г., и през 2022 г. се наблюдава продължителен натиск върху пазара на труда, краят на действието на който засега не се вижда. Последиците от пандемичната криза, особено актуални през 2020 г., бяха изместени от комплекс от въздействащи отрицателни фактори, сред които се нареждат продължаващото увеличение на минималната работна заплата (МРЗ), непропорционално на производителността на труда и на средната работна заплата; административното определяне на минималните осигурителни доходи (МОД); продължаващата несигурност, свързана с пенсионноосигурителните отношения, където основен принцип на работа си остават импровизацията, популизмът и продължаващата липса на ясна, пряка и неизкривена връзка между осигурителен доход и получавана пенсия в бъдещето при първия стълб на пенсионната система (ДОО).
Тези фактори, изтъква АИКБ, са много дълготрайни, не са рожба на годините след пандемията. Те имат определено негативно отражение върху икономиката и по никакъв начин не мотивират заетите да се осигуряват върху реалните си доходи.
Отбелязва се специално, че през февруари на 2022 г. към дълготрайните негативни фактори се прибавя изключително мощен стресогенен фактор – войната в Украйна. Нахлуването на руската армия в Украйна повлече след себе си редица от последствия с пряко отражение върху глобалната икономика и националните икономики. Ако пандемията предизвика смущения по линиите за доставка, то ескалацията на войната доведе до пълно прекъсване на така наречения „Северен коридор“ за пренос на стоки и суровини между Европа и Китай. Застрахователните компании отказаха да презастраховат кораби, излизащи от руски пристанища. Беше преначертана картата на световната логистика, като така нареченият Среден коридор започна да изпълнява част от функциите на Северния коридор. Глобалният транспорт преживя сътресение.
Като се имат предвид драматичните обстоятелства, с които винаги ще се свързва исторически 2022 г., то запазването на размера на светлата част на икономиката може да се каже, че е едно определено положително развитие на нещата.
То обаче не бива да успокоява, подчертават от АИКБ. Делът на сивата икономика в страната ни остава относително висок, независимо от регистрирания нов максимум на КИИС. Според редица оценки България продължава да е страната с най-висок дял на сивата икономика от всички държави в Европейския съюз. Препоръката, че дискусиите за преодоляването на това явление трябва да продължат, могат да звучат като клише или като баналност, но необходимостта от ограничаването на сивата икономика продължава да е приоритет от най-висок порядък.
Конкретните данни сочат, че през 2022 спрямо 2021 година подобрение има при „Разплащания в брой“, „Деклариран трудов ресурс“, „Акцизи – тютюневи изделия“. Влошаване има при „Деклариран ДДС“ и „Осигурени заети“. Няма изменение при „Наети с договор“, „Акцизи – алкохолни напитки“, „Търговия – ЕС“ и „Търговия извън ЕС“. В крайна сметка стойността на статистическия компонент на КИИС за 2022 г. е 44.0 единици срещу 44.14 за 2021 г., тоест налице е понижаване на стойността на статистическия компонент с 0.14 единици. Това се дължи най-вече на влошаването при „Деклариран ДДС“ от 13.32 през 2021 г. на 12.84 през 2022 г.
Причините за този резултат и през 2021 г., и през 2022 г. по отношение на разплащанията за стоки и услуги могат да се намерят в запазената през годината банкова стабилност, по-бавния темп на нарастване на парите в обръщение спрямо балансите в разплащателните сметки, ограничаването на разплащанията в брой и увеличаването на безкасовите разплащания.
По отношение на събираемостта на ДДС до 2021 г. съществена роля имат продължаващата през годините поредица от действия на правителството, МФ и НС за подобряване и усъвършенстване на режима на облагане с ДДС.
През 2022 г. обаче се констатира намаляване на претеглената стойност на показателя „Деклариран ДДС“ от 13.32 единици през 2021 г. на 12.84 единици през 2022 година. Могат да се предложат различни хипотези за влошаването на положението при декларирания ДДС, но със сигурност негативен ефект по отношение на събирането на ДДС са оказали намалените данъчни ставки за някои групи стоки и дейности (ресторантьорски и кетъринг услуги, спортни съоръжения, хляб и брашно, книги, детски храни). Причини трябва да бъдат търсени в психическата реакция на бизнеса на многото стресогенни фактори през годината – войната, несигурността на доставките на енергоносители, стремителния ръст на цените и свързаната с него инфлация. Каквото и тълкувание да дадем на спадането на този показател, то си остава сериозен предупредителен сигнал за възникнал проблем.
