Европейската комисия набира 20 милиарда долара за изграждането на четири „гигафабрики за изкуствен интелект“ като част от стратегията на Европа да настигне САЩ и Китай по отношение на изкуствения интелект, но някои експерти от индустрията се съмняват дали има смисъл това да се прави, отбелязва Ройтерс.
Планът за големите центрове за данни с публичен достъп, разкрит от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен миналия месец, ще се изправи пред предизвикателства, вариращи от получаване на чипове до намиране на подходящи обекти и електричество.
„Дори да изградим толкова голяма компютърна фабрика в Европа и дори да обучим модел върху тази инфраструктура, след като бъде готов, какво ще правим с него?“, пита Бертин Мартенс от икономическия мозъчен тръст Bruegel.
Това е проблем с кокошката и яйцето. Надеждата е, че нови местни фирми, като френската стартираща компания Mistral, подкрепена от Nvidia, ще се разраснат и ще ги използват за създаване на AI модели, които работят в съответствие с правилата на ЕС за безопасност на AI и защита на данните, които са по-строги от тези в САЩ или Китай. Но при липсата на големи европейски бизнеси с облачни услуги като Google и Amazon или фирми с милиони плащащи клиенти, като производителя на ChatGPT OpenAI, изграждането на хардуер в такъв мащаб е рисковано начинание.
Планът за гигафабрика е част от отговора на Европа на доклада на Драги за конкурентоспособността, който препоръчва смели инвестиции и по-активна индустриална политика. Фон дер Лайен публикува подробности за първи път на срещата на върха за изкуствения интелект на 11 февруари в Париж като част от InvestAI, европейският отговор на стойност 200 милиарда евро на американския план Stargate за 500 милиарда долара. Тя описа гигафабриките като „публично-частно партньорство… (което) ще даде възможност на всички наши учени и компании – не само на най-големите – да разработят най-напредналите много големи модели, необходими, за да превърнем Европа в AI континент.“
Те трябва да бъдат финансирани чрез нов фонд от 20 милиарда евро, като парите ще бъдат привлечени от съществуващи програми на ЕС и от страните членки. Европейската инвестиционна банка ще участва.
Фон дер Лайен обясни, че гигафабриките ще съдържат по 100 000 „авангардни“ чипа всяка – което ги прави повече от четири пъти по-големи от най-големия суперкомпютър, който в момента се изгражда в ЕС – проектът Jupiter в Германия. Американският производител на чипове Nvidia продава авангардни GPU чипове, необходими за обучение на AI за около $40 000 всеки – което предполага цена от няколко милиарда евро на гигафабрика.
Въпреки че това е сериозно, то все още изостава от проекти, обявени от американски фирми. Собственикът на Facebook Мета харчи 10 милиарда долара за изграждане на 1,3-милионно GPU съоръжение в Луизиана, захранвано от 1,5 гигавата електричество. Кевин Рестиво от консултантската компания за центрове за данни CBRE посочва, че гигафабриките ще се сблъскат със същите проблеми, пред които са изправени частните проекти в Европа: трудности при получаване на чипове на Nvidia и липса на електричество в необходимия мащаб.
Правителството на САЩ, при бившия президент Джо Байдън, ограничи достъпа до AI чипове, за да предотврати изграждането на гигафабрики в много европейски страни, въпреки че не е ясно дали администрацията на Тръмп ще поддържа това.
Мартенс от Брьогел коментира, че няма смисъл да се харчат обществени пари, влизайки в надпревара за разходи за ИИ. „Животът на такива фабрики, преди да се наложи да купувате нови чипове на Nvidia, е около … година и половина“, изтъква той.
Междувременно пробивът на китайския AI модел Deepseek повдига въпроси дали AI моделите могат да бъдат обучени с по-малко изчислителна мощност и дали вместо това разходите трябва да бъдат фокусирани върху приложения, които изискват различни видове чипове.
Предишният основен план за подкрепа на технологичната инфраструктура на Европа, Законът за чиповете от 2023 г., не успя да постигне целите за въвеждане на авангардно производство на чипове в Европа или достигане на 20% от световното производство, въпреки че доведе до инвестиции в нови фабрики, необходими за производството на автомобилни чипове.
Наред с плана за гигафабрика, Комисията надгражда и 12 научни суперкомпютърни центъра, за да ги превърне във фабрики за ИИ. Киммо Коски, управляващ директор на финландския суперкомпютър LUMI, заявява, че все още не е ясно как гигафабриките за изкуствен интелект ще се различават освен по размер. „По мое разбиране, това е свързано с по-нататъшно насърчаване на употребата в индустрията. Това би било иновация в Европа, много добре дошло събитие, разбира се“, изтъква Коски.
По думите му суперкомпютрите вече се използват за проекти за машинно обучение, наред с научни цели, като например моделиране на климата. Той посочва Silo AI, финландска фирма, която използва LUMI, за да помогне за разработването на големи езикови AI модели, преди да бъде грабната през юли миналата година от американския производител на чипове AMD за 665 милиона долара.
Потенциалните облагодетелствани от суперкомпютърната експанзия включват европейски производители на чипове, които правят чипове без GPU, все още полезни в центрове за данни, включително германските Infineon и ST Microelectronics от Франция, както и стартиращи фирми, включително френските SiPearl и AxeleraAI от Холандия, отбелязва още Ройтерс.
