fbpx

Бъдещият кабинет няма да вдига данъци, но ще ги събира стриктно

Близо пет час продължиха коалиционните преговори по темата финанси между четирите парламентарни формации, които ще се обединят около съставянето на кабинет.

Обсъдени бяха всички въпроси, касаещи управлението на финансите у нас.

Партиите си поставиха срок да приемат бюджета за догодина до края на януари като в него заложат дефицит в рамките на 3.5-4.5%, а през лятото, когато предвидените работни групи по различни теми излязат с резултати, да се направи актуализация, която да включва и нужните промени. Относно дефицита амбицията е до края на мандата на следващото правителство той да падне до 2 на сто от БВП.

Участниците се обединиха и около становището, че данъците не трябва да се променят, като от Продължаваме промяната подчертаха, че трябва да има събираеемост. „Трябва да се водим от принципа, че държавата не е собственик на събраните пари. Ние сме само разпределители и имаме задължение тези пари да не бъдат откраднати някъде по пътя, както и да ги харчим все едно са наши. Затова приоритет номер едно е нулева корупция„, каза Кирил Петков, цитиран от „Сега“. В преговорите по темата финанси участваха и двамата лидери на ПП – Петков и Асен Василев, които иначе си бяха поделили отделните коалиционни панели през последните дни.

За догодина остава по-ниската ставка от 9% на ДДС за ресторантьорите, туроператорите, книгите и бебешките храни. БСП настоя за прокарване на идеята си ДДС да се намали и за лекарствата и основни храни, изброени в малката потребителства кошница, но получиха подкрепа само от ИТН.

Асен Василев повтори по темата своето становище, изразявано няколко пъти вече, че е добре да сне прави социална политика през данъците. „Да вървим наобратно на Европа, която премахва постепенно диференцираните ставки ДДС, не е разумно“, изтъкна бившият служебен финансов министър, който вероятно ще заеме същия пост и в редовния кабинет.

Партиите се разбраха за увеличаване на прага за регистрация на фирмите по закона за ДДС  до 100 000 лв., което ще стане факт през 2023 г. и 160 000 лв. през 2024 г. С вдигане на прага ще се завиши контролът за предотвратяване на измамите с роенето на свързани фирми, с които се избягва достиганет на тавана на оборота за регистрация.

По предложение на Асен Василев бе договорено всеки месец в ДДС декларациите фирмите да подават информация за касовите си наличности и дали по фактурите има реално плащане.

Всички около масата се съгласиха да се премахне данък уикенд, особено когато голяма част от фирмите са преминали към дистанционна работа в условията на пандемията. Ще бъде премахнат и данъкът върху лихвите по депозитите и застрахователните продукти.

Сред споровете бе и размерът на максималния осигурителния доход, като БСП настоя той да се увеличи на 3600 лв. догодина От ИТН също искат да се качи до два-два пъти и половина от средната работна заплата за предходната година.

Асен Василев обаче предложи съотношението на максималния осигурителен праг да е с коефициент 2.3 спрямо средната заплата от предходната година. „При 1500 лв. средна заплата, това означава около 3450 лв. таван на дохода за осигуряване, което е 15% увеличение и е съотносимо с увеличението на средната заплата“, каза Василев.

От ДБ призоваха да не се бърза с подобно решение и да се види как и кога ще излезем от ковид-кризата, на което Василев отговори, че искането за замразяване на максималния осигурителен праг поредна година е чист лобизъм“. Накрая бе договорено бъдещи промени в осигуряването да бъдат обвързани с действителния индивидуален принос на всеки, включително и с въвеждането на индивидуални партиди в ДОО.

Мерките в подкрепа на бизнеса – 60/40, 80/20 ще се запазят и адаптират, като се направят консултации с БНБ дали е възможно отново да се въведе временен мораториум върху плащането на кредитите.

По отношение на минималната работна заплата Асен Василев посочи, че за 2022 г. размерът й ще бъде оставен да се договори между синдикати и работодатели, а от 2023 г. механизмът за определянето й ще се синхронизира с европейската директива. От БСП поискаха МРЗ да стане 700 лева и да се обвърже с 45-50% от средната за страната.

Всички бяха съгласни с въвеждане на програмно бюджетиране, така че да не се налага за проектите, чието реализиране продължава повече от година, да се търсят пари от всеки годишен бюджет.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"