През четвъртото тримесечие на 2023 г. се очаква намаление на емисиите на парникови газове в 22 държави от ЕС в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., сочат данни на Евростат.
Най-голямото намаление на парниковите газове се наблюзава в Естония (-23,0%), България (-17,0%) и Финландия (-9,0%), но докато Естония има спад и на БВП, то България е сред страните с ръст на БВП и същевременно спад на емисиите.
От 22-те членки на ЕС, за които се смята, че са намалили емисиите си, 10 регистрират спад в БВП (Естония, Финландия, Швеция, Германия, Австрия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия и Люксембург). Унгария поддържа БВП на същото ниво, като същевременно намалява емисиите. Останалите 11 страни от ЕС (България, Белгия, Чехия, Дания, Италия, Испания, Франция, Полша, Португалия, Румъния и Хърватия) са успели да намалят емисиите, като същевременно са увеличили своя БВП.
Увеличения на емисиите се очакват за Малта (+7,7%), Словения (+5,6%), Кипър (+2,3%), Словакия (1,7%) и Гърция (+0,3%). Едновременно с това и 5-те отбелязват увеличение на БВП: Малта (+4,3%), Словения (+2,2%), Кипър (+2,1%), Словакия (+2,2%) и Гърция (+1,1%).
През четвъртото тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове от икономиката на ЕС са оценени на 897 милиона тона CO2-eq (CO2-eq), което е намаление с 4,0% в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. (935 милиона тона CO2-eq). Брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС остава стабилен, регистрирайки само малко увеличение (0,2% през четвъртото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г.).
За въпросния период икономическите сектори, отговорни за най-големите намаления в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г., са доставката на електроенергия и газ (-17,2%) и производството (-3,1%). Емисиите от домакинствата остават почти стабилни.
