fbpx

България предпоследна в ЕС по отделяни пари за научни изследвания

През 2022 г. общите правителствени бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в ЕС възлизат на 117 368 милиона евро, което се равнява на 0,74% от БВП. Това е увеличение от 5,4% в сравнение с 2021 г. (111 393 милиона евро) и увеличение от 49,2% в сравнение с 2012 г. (78 656 милиона евро), сочат данни на Евростат.

През 2022 г. правителствените бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност на ниво ЕС възлизат на 262,7 евро на човек, което е 47,2% увеличение в сравнение с 2012 г. (178,5 евро на човек). Най-високите разпределения са отчетени в Люксембург (661,6 евро на човек), следва Дания (529,1 евро) и Германия (517,6 евро).

От друга страна, страните от ЕС с най-ниски бюджетни средства за наука на човек са Румъния (17,6 евро на човек), България (27,3 евро) и Латвия (49,6 евро).

Между 2012 г. и 2022 г. всички правителства в ЕС са увеличили своите бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност (евра на човек от населението). Най-големите процентни увеличения са регистрирани в Латвия (+208% от 16,1 евро на човек през 2012 г. до 49,6 евро през 2022 г.) и Гърция (+129% от 66,0 евро на 151,2 евро). Швеция регистрира най-ниското процентно увеличение през този референтен период (+4% от €377,7 до €391,6).

България също отчита немалък ръст (97,8%) спрямо 2012 година, кагато сме отделяли за НИРД 13,8 евро на човек от насалението.

През 2022 г. най-големият дял от държавните бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност, а именно 35,5%, е насочен към общото развитие на знанието, финансирано в голяма част от публична групова безвъзмездна помощ, известна като публични общи университетски фондове, която много публични висши образователните институции получават за подпомагане на всички техни дейности.

На следващо място, разпределението на 16,5% от бюджетните средства за наука и изследавния е предназначено за общото развитие на знанието от други източници, следвано от 10,2% за промишлено производство и технологии, 8,3% за здравеопазване и 5,9% за изследване и използване на космоса.

Въпреки че най-представителните цели през 2022 г. са същите като през 2021 г., в отбраната се наблюдава значително увеличение от 2,6% през предходната година до 4,2% през 2022 г.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"