Сезонно коригираните емисии на парникови газове от икономиката на ЕС през първото тримесечие на 2026 г. се оценяват на 837 милиона тона CO2-еквиваленти (CO2-екв.). Това е спад на годишна база с 1,2%, докато БВП на ЕС се е увеличил с 0,8%, спрямо същото тримесечие на 2025 година, сочат данни на Евростат.
В сравнение с предходното четвърто тримесечие на 2025 г. има увеличение с 0,3% в. Същевременно през първото тримесечие на 2026 г. не е имало промяна в брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС в сравнение с последното тримесечие на 2025 г.
Икономическият сектор с най-голямо увеличение на емисиите на парникови газове е производството на електроенергия, газ, пара и климатизация (+4,8%), докато домакинствата (-1,3%), производството и транспортът и съхранението (и двата -0,6%) са регистрирали най-големи намаления.
Емисиите на парникови газове намаляват в 7 държави от ЕС и се увеличават в останалите 20.
Най-големите намаления на парниковите газове са регистрирани в Словения (-5,0%), Люксембург (-3,8%) и Румъния (-2,7%).
Съответно най-големите увеличения са в Естония (+9,7%), Финландия (+6,4%) и България (+4,6%). Увеличенията в тези държави се дължат до голяма степен на нарастващите емисии от икономическите производители в строителството и производството на електроенергия, газ, пара и климатизация.
От 20-те държави с ръст на емисиите, 18 увеличават и своя БВП. Сред седемте страни със спад на парниковите емисии, 4 държави регистрират по-висок или стабилен БВП.
България също има ръст на икономиката през първото тримесечие, но той е доста по-слаб от ръста на парниковите газове.
