От коментар на президента на КНСБ Пламен Димитров става ясно, че ни очакват отново тежки преговори между социалните партньори за новите механизми, по които ще се определя минималната заплата.
„Никога не сме давали и няма да дадем съгласие минималната заплата да е 50 процента от основната средна. Това не е надежден механизъм, не е ясно как работи този нов регистър, в който бизнесът регистрира с електронен трудов запис основните възнаграждения. Кой контролира бизнеса, когато не е регистрирал увеличението на основната заплата на даден човек? Това влияе на целия процес на определяне на т.нар. национална основна средна заплата. По този подход няма и не мисля, че ще има съгласие“, заявява димитров по време на второто заседание на работната група, която трябва да изработи въпросните механизми.
Припомняме, по време на първата среща преди няколко дена страните се договориха за прилагане на законоустановен модел за минимална работна заплата и се обединиха около критерии, които включват:
- покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се вземе предвид издръжката на живот;
- общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
- темпа на растеж на работните заплати;
- дългосрочните равнища на производителността на труда в страната.
Димитров уточни, че в момента коментари с еправят, без да е постигнато съгласие, равни тегла на четирите индикатора, като най-вероятно сега за 2027 г. ще говорим за индикатор ръст на индекса на потребителските цени на малката кошница, вместо на издръжката на живота. От думите му се разбира, че е получено съгласие от вицепремиера Донев и шефа на НСИ есента, през съответната бюджетна процедура, и с промяна в Закона за статистиката, за 2027 година, да бъде възложено на статистическия институт да разработи национална издръжка на живота и оттам насетне да започнем да я мерим, обясни Димитров.
Изразеното от него очакване е НСИ да има готовност за една година. „Допускам и се надявам, че догодина по това време, когато обсъждаме бюджет 2028, ще можем да ползваме за този първи критерий индикатор, който не е ИПЦ (индекс на потребителските цени) на малката кошница, а издръжка на живота“, посочи той.
По думите му, той не допуска размерът на минималната заплата да остане на нивото от тази година, дори да не бъде постигнато съгласие за механизъм в работната група. „Смятам, че правителството ще намери начин да стигне до по-високи нива. Моите очаквания са да е между 670-680 евро“, прогнозира президентът на КНСБ.
Работодателите обаче не са на подобно мнение и очакват по-малък ръст и размер на МРЗ. Според сметки на АИКБ, цитирани от „Сега“, реалистичният ръст е 5-6%, което означава нов размер от около 650 евро. Добри Митев от БСК също обяви, че ръстът ще е едноцифрен.
