Асоциацията на организациите на българските работодатели, представляваща АИКБ, БТПП, БСК и КРИБ разпространи остро писмо до шефа на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова.
То е по повод предложението на НСОРБ (Национално сдружение на общините в Република България) за поредно отлагане на определянето на такса битови отпадъци (ТБО) на основата на количествата генерирани отпадъци и реално предоставяни услуги на обслужваното население и юридическите лица.
Бизнесът категорично възразява срещу „използването на абсолютно недопустим и нерелевантен претекст – забавяне на преброяването на населението“ като аргумент за отлагане решението за отпадъците.
В същото време работодателите припомнят, че принципът „замърсителят плаща“ е приет в ЗМДТ в края на 2017 г. Оттогава до днес практическото му прилагане е отлагано неколкократно. Обсъжданото сега предложение на НСОРБ е за поредно отлагане, макар и с видоизменени мотиви. Очевидно е, че отлаганията са само средство за отмяна на справедливостта, прозрачността и контрола при събирането на ТБО, категорични са от АОБР.
Целта на прилагането на „замърсителят плаща“ е работата да бъде извършена и то по най-ясния и справедлив начин, който се практикува във всички развити страни, се казва още в писмото до Стоянова. Бизнесът отхвърля категорично „манипулативното твърдение от страна на НСОРБ, „че новата формула драстично ще завиши таксата на голяма част от домакинствата за сметка на бизнеса, който в момента поема основната тежест на плащанията“.
С въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ всички физически и юридически лица ще бъдат стимулирани да събират разделно отпадъците, а това ще намали както количеството, така и дължимия размер на таксата за битови отпадъци, обясняват работодателите.
Относно аргументите за отлагане на решението, АОБР е на мнение, че независимо от всички останали фактори, дори и да беше проведено в срок преброяването на населението, резултатите от него биха могли да бъдат ползвани не по-рано от 12 месеца след приключването му – след средата на 2022 г.
Очевидно е, че предвид изключително интензивната вътрешна и външна мобилност на населението, валидността на получените данни е изключително кратка и вероятно не надхвърля повече от един-два месеца. Поради тези причини данните не могат да бъдат използвани по адекватен начин от общинските съвети при вземане на решения за определяне на основата и размера на ТБО до следващото преброяване, т.е. след 10 г., в съответствие с действащите процедури в ЕС. Що се отнася до жилищния фонд като предмет на наблюдение при преброяването, тази информация няма практическо приложение за анализа и процедурата за определяне на ТБО, изтъкват от АОБР.
