Референтният период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време е на път да скара синдикати и бизнес.
Това става ясно от остра декларация на четирите големи работодателски организации – АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП, относно съвместна декларация на синдикатите.
Бизнесът припомня, че правната уредба на сумираното изчисляване на работното време, която е в сила у нас от 1 януари тази година е в пълно съответствие с международните актове – Конвенция № 1 относно работното време (Индустрия) от 1919 г. на МОТ и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време от 4 ноември 2003 г.
Изтъква се, че с промените в Кодекса на труда са били удовлетворени и исканията на синдикатите периодът да е 4 месеца, и тези на работодателите – да се уреди възможността при постигане на КТД да се въведе период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца.
С декларацията си от днес обаче синдикатите искат да се запази само 4 месечният референтен период, но не и възможността за постигането на съгласие за по-дълъг период посредством колективното трудово договаряне на отраслово и браншово равнище.
Бизнесът изтъква, че възможността с колективен трудов договор по чл. 51б да може да бъде определен период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца е в съответствие с общностното право и отразява свободната воля на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите да се договарят с колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище.
Различно тълкуване означава половинчатост и пренебрегване на интересите на страните в двустранния диалог, които биха договорили такива клаузи, приемайки, че те са от взаимен интерес. Означава също и липса на гъвкавост на работното време, особено необходима в днешните условия на все по-трудно оцеляване на множество предприятия, и най-вече на хората, работещи в тях, се казва още в декларацията на работодателите.
Изразява се и загриженост от факта, че синдикалната страна се противопоставя точно на възможността даден проблем да се регулира чрез колективно договаряне, което е противопоставяне на самата същност на социалния диалог и поставя под въпрос смисъла от съществуването на организациите на социалните партньори.
