fbpx

Да затворим кранчето на пластмасите

ООН публикува доклад за употребата на пластмаса, в който международната организация казва, че светът трябва да намали наполовина пластмасите за еднократна употреба и да започне масово да прилага троицата „повторна употреба, рециклиране и алтернатива“, за да се спре това необуздано замърсяване. В него обаче не се фиксира целта за намаляване на световното ѝ производство, анализира France 24*.

Тази пътна карта, озаглавена „Да затворим кранчето“, е публикувана от Програмата на ООН за околната среда (UNEP) две седмици преди началото на втория етап от преговорите в Париж, които трябва да доведат до подписването до края на 2024 г. на правно обвързващ международен договор.

Пластмасите играят положителна роля в обществото по много начини“, пише изпълнителният директор на UNEP Ингер Андерсен. „Въпреки това, медалът има и обратна страна: начинът, по който произвеждаме, използваме и изхвърляме пластмасите, замърсява околната среда, заплашва здравето на хората и животните и дестабилизира климата“.

През 2019 г. в световен мащаб са произведени 353 милиона тона пластмасови отпадъци, от които 22% са били изоставени, т.е. в необезопасени сметища, изгорени на открито или просто изхвърлени в природата.

Така докладът препоръчва „на първо място да се премахнат проблемните и ненужни пластмаси“, по-специално чрез „намаляване наполовина на производството на пластмаси за еднократна употреба“. Но освен това ефимерно предложение, UNEP не поставя като пряка цел намаляването на производството на всички пластмаси, което може да се удвои до 2040 г.

Проучванията показват, че към тази дата на пластмасите могат да се дължат 19% от световните емисии на парникови газове.

Да се приеме „план за системни промени“

За сметка на това, UNEP предвижда, че при сегашното развитие на икономическия модел усилията за намаляване на замърсяването ще доведат до това, че през 2040 г. 408 милиона тона отпадъци ще бъдат неутрализирани. Това би означавало 227 милиона тона пластмаса да бъдат изоставени в околната среда.

За да се избегне това, програмата на ООН призовава международната общност да приеме „план за системни промени“, който да се основава на „три основни изменения в пазара: повторна употреба, рециклиране, диверсификация“. Такава революция, твърди докладът, би могла да сведе тези изоставени отпадъци до 41 милиона тона през 2040 г., което е намаление с 80% спрямо прогнозите.

Насърчаването на повторната употреба, продажбата на непакетирани продукти, системите за депозит за амбалажа, обратното приемане на опаковките може да намали (това) пластмасовото замърсяване с 30%“, пише в доклада.

Допълнително намаляване на отпадъците с 20% може да се постигне, ако рециклирането стане по-стабилно и рентабилно, включително чрез премахване на субсидиите за изкопаеми горива, които правят новата пластмаса твърде евтина.

Замяната на опаковки, торбички и чинийки за храна за вкъщи с алтернативни материали (хартия или разграждащи се) може да добави още едно намаление със 17%“, отбелязва също докладът, който се основава на изчисления на Pew Charitable Trusts и консултантската фирма Systemiq.

Дори и с тези мерки, 100 милиона тона пластмаса за еднократна употреба и с краткотраен живот все пак ще трябва да се обработват всяка година до 2040 г., без тук да включваме огромното наследство от вече съществуващото замърсяване.

„Докладът далеч не отговаря на целите, които трябва да бъдат заложени

Този преход ще спести 4,5 милиарда долара, според UNEP, която прогнозира създаването на нови 700 000 работни места, главно в бедните страни.

Според Хиротака Коите, един от ръководителите на Грийнпийс, „докладът далеч не отговаря на целите, които трябва да бъдат заложени“, тъй като „не споменава нищо за намаляване на световното производство“.

Преди дори да се говори за „повторна употреба“, изводите в доклада „силно подценяват ролята, която намаляването на „самата употреба“ може да играе“ и залагат „твърде много на химическото рециклиране“. „Опитаха се да сменят една тръба, да подменят ваните, но всъщност не се опитват да затворят кранчето“, изразява съжалението си експертът.

Хиротака Коите обаче приветства разглеждането на целия жизнен цикъл, което ще позволи намирането на алтернативите, предупрежденията срещу производството на „псевдоразградими или псевдопрерабтваеми“ пластмаси, както и поставянето на въпроса за премахването на субсидиите.

От страна на Surfrider Foundation приветстват една истинска промяна на икономическия модел, която не се основава на хипотетични технологични решения. „Ако докладът се концентрира основно върху „намаляване на производството“, големите държави никога няма да подпишат договора“, счита Диан Бомене-Жоане, мениджър на кампанията в Surfrider.

Според нея тази пътна карта възприема „по-екологичен“ подход от сравнителния доклад на ОИСР от 2022 г., „който беше издържан в логиката на увеличаване на богатството“.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"