Държавата си търси авансите за свлачищата, фирмите не искат да ги върнат

Държавата си търси авансите за свлачищата, фирмите не искат да ги върнат

Водят се разговори с фирмите, получили огромни аванси за „спешно“ укрепване на 84 свлачища в страната, да върнат част от средствата. Това съобщи председателят на Съвета на директорите на “Автомагистрали” ЕАД Десислава Христова в интервю за „Свободна Европа“. Причината е, че заложената предпроектна цена, надхвърля реалната сума за укрепителните дейности.

По думите на Христова обаче на този етап фирмите нямат желание да връщат средствата, но дружеството ще намери вариант да си ги вземе.

Укрепването на свлачищата също е възложено „ин хаус“ на държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД, както на аутобана „Хемус“ и на пътя Видин-Ботевград.

Заби всичкото „ин хаус“, защото е възложено на „Автомагистрали“ ЕАД и има проблем как ще се плати законово на наетите, но прикрити подизпълнители“, коментира Христова, като добавя, че на проблема ще се търси решение в следващия парламент.

От своя страна заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Граматиков изтъква, че министерството не отрича, че  пътните фирми трябва да си получат парите за това, което са изпълнили, независимо от нарушенията по възлагането на дейностите от предишното правителство. Търси се обаче решение това да стане легално, тъй като въпросът не е в парите, а в начина на тяхното изплащане.

Тъй като в интервюто участва и Петя Стоянова от “Автомагистрали – Черно море”, които протестират заради неизплатените средства за ремонта на АМ „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора, Граматиков обръща внимание, че в конкретния случай фирмата е подизпълнител на договор, сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“  и държавната „Автомагистрали“ ЕАД. По този договор е допуснато надвишаване на възлаганията по финансовата рамка.

Търсим вариант, за да се платят парите, защото никой не отрича свършената работа“, уверява зместник-регионалният министър, като добавя, че казусът не е единствено само с тази фирма. Според него обаче протестиращите служители би трябвало да потърсят неизплатените си заплати първо от работодателя, с когото имат договори, а не с протести пред министерства и президентството.

Граматиков напомни, че е търсен вариант проблемът да бъде преодолян с решение на Народното събрание, което да даде санкция съществуващите договори да се анексират, със съответните изключения по Закона за обществените поръчки, и така всички приети дейности да се разплатят.

Не намерихме разбиране от законодателите“, отбелязва той, но подчертава, че оттук насетне плащанията към фирмите не бива да се случват както при предишната власт – с постановления на Министерския съвет (ПМС).

Зам. министърът коментира, че тъй като законово решаване на казуса чрез акт на Народното събрание вече е невъзможно и законодателят е оставил горещия картоф в изпълнителната власт, трябва да се търси вече конкретно решение от независимата съдебна власт по всеки един от договорите.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"