fbpx

Дефицит на работна ръка във Франция: „Помощ! Никой не иска да работи“

Във Франция, 18 месеца след началото на Ковид кризата, която доведе до спирането на цели отрасли от икономиката, някои сектори се сблъскват с недостиг на работна ръка. Трудности съществуваха още преди тази криза, но след нея явлиението се изостри още повече. Според Френската централна банка 44% от предприятията имат проблеми с набирането на персонал, въпреки че възстановяването на икономиката е налице и нуждите от работна ръка са значителни, пишев свой анализ RFI.

Как се обяснява дефицитът на работна ръка?

Частичната безработица* играе съществена роля. В разгара на здравната криза 700 000 предприятия прибягнаха до тази изгодна мярка, приета от правителството с цел да се избегнат уволненията. В резултат частично безработни бяха 8 млн работници, което представлява една трета от заетите в частния сектор. 2 млн. от тях продължават да се възползват от нея. Така те запазват работните си места, докато в нормални условия биха били на пазара на труда. Работата от къщи, която започна широко да се прилага при наличието на здравни ограничения, промени съществено отношението към труда. Някои хора смениха начина си на живот, смениха жилището си, други започнаха професионално преориентиране и са в процес на обучение.

Засегнати са различни сектори, вкючително и тези, които използват квалифицирани работници, където заплатите са високи

Сред най-засегнатите отрасли са хотелиерството и ресторантьорството, които използват сезонни работници, принудени да работят с удължено работно време и в празнични дни. Според GNI, организацията на ресторантьорите, за една година – от февруари 2020 до февруари 2021 г., секторът е загубил 237 000 работници. Други засегнати отрасли са помощта по домовете, логистиката, пътният транспорт, строителството, където временното наемане е често срещано явление. Не трябва да се забравят и тежките условия на труд на тези работници.

Притиснати между погасяването на дълговете, гарантирани от държавата и възстановяването на дейността, дефицитът на работна ръка е пречка пред активността. С какви средства разполагат ръководителите на предприятията, за да си осигурят необходимите им работници?

Работодателите трябва да бъдат атрактивни. Това задължително минава през преразглеждане на възнагражденията, но и през реорганизация на трудовия процес. В условия, в които търсенето на работна сила превишава предлагането, работниците могат да налагат условията си. Някои предприятия предлагат курсове за квалификация, дни на хоум офис, извеждат на преден план социалните и екологичните си ангажименти. И, когато това не е възможно, като например в ресторантьорството, собствениците предлагат продължаващо работно време с премахване на почивката между обедното и вечерното обслужване. Това позволява вечер работата да приключи малко по-рано. Някои предлагат друго начало на работното време, като премахват обедите в събота и като затварят заведението в неделя с цел работниците да не са заети в почивния ден.

За да се отговори на липсата на работна ръка, лозунгът е „адаптиране“. Достатъчно ли е това?

Преразглеждането на заплатите и съкращаването на работните часове седмично преследват двойна цел: да се върнат хората на работа, за да се намали безработицата, която в момента е 8,1% от активното население и да се засили покупателната способност, което да доведе до ръст на икономиката. Притеснени от трудностите с намирането на работна ръка, работодателите подкрепят увеличаването на заплатите, макар да подчертават, че това е допълнителна тежест за тях. Затова те настояват „добавката Макрон“ (за обучаване на нискоквалифицирани работници) да не бъде данъчно облагана. От своя страна правителството предвижда да засили контрола върху безработните, за да се увери, че те наистина търсят работа. Те залагат също така върху програмата на Макрон „Contrat d’Engagement Jeuneпредназначена за младежи под 26 години без образование и работа. Срещу добавка от 500 евро месечно те ще трябва да посещават квалификационни курсове 20 часа седмично в продължение на 6 до 12 месеца.

*Мярка на френското правителство за работниците, засегнати от Ковид кризата. Те получават обезщетение в размер на 70% от заплатите, независимо от финансовото състояние на предприятията. Те от своя страна получават безвъзвратни помощи от държавата

Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"