fbpx

Енергията от ВЕЦ: ключова в условията на глобалното затопляне

В продължение на 32 дни, от края на януари, във Франция не е капнала капка дъжд, съобщи Météo-France тази седмица. А с глобалното затопляне периодите на засушаване вероятно ще станат по-чести и по-продължителни през следващите десетилетия. Това е феномен, който представлява заплаха за производството на електроенергия и по-специално на водноелектрическата енергия, коментира France 24*.

Такава зима не сме имали“: така Météo-France определи, сушата, която вилнее от месец във Франция. „Тази ситуация води до изсушаване на почвата, вече изтощена от сушата от лятото на 2022 г.“, уточнява френският метеорологичен институт, който добавя, че „зимата на 2023 г. ще бъде сред 10-те най-малко влажни зими от 1959 г. насам“.

Тези периоди на суша, които са едно от проявленията на глобалното затопляне, имаха последствия върху производството на енергия във Франция през 2022 г., по-специално върху водноелектрическата. „Производството на водноелектрическа енергия достигна най-ниското си ниво (49,7 TWh) от 1976 г. насам поради изключително горещите и сухи климатични условия“, отбеляза операторът на френската електропреносна мрежа (RTE) в доклад, публикуван на 16 февруари.

Водноелектрическата енергия е много зависима от възстановяването на снежната покривка в планините, топенето на ледовете и нивото на реките“, обяснява Никола Голдбер, мениджър по енергетика в консултантската фирма Colombus Consulting. „Така че ако имате сушав период или нямате сняг, не можете да напълните язовирите.

Франция има дълга история с водноелектрическата енергия. Тя се използва от края на XIX век, което я прави най-старата от произвежданите енергии. Има огромен брой водноелектрически централи на територията на страната и много от тях съществуват от десетилетия. Само EDF управлява най-малко 427 ВЕЦ-а и 600 язовира.

Сред тези централи, които зависят от валежите, и следователно периодите на суша пряко влияят върху работата им, най-голяма част са разположени на реки и шлюзове. Към тях трябва да се добавят езерните електроцентрали и помпо-акумулаторните водни електрически централи. Това са мащабни съоръжения, които изискват големи язовири, позволяващи съхраняването на огромни количества вода, която може бързо да бъде преразределяна в пиковите часове на потребление на енергия.

Това е гъвкава енергия, която отлично се съчетава с ядрената

Предимството на хидроенергетиката е, че много по-лесно се контролира в сравнение с другите енергии, а някои хидроелектроенергийни структури могат да действат като хранилище на енергия“, обяснява Фредерик Туйе, специалист по възобновяеми енергии в ЕС.

Хидроенергетиката заема важно място във френския енергиен микс. През 2021 г. на нея се падат 62,5 TWh, или 12% от общото производство на електроенергия, далеч повече от вятърната и фотоволтаичната. В допълнение трябва да се отбележи, че тя „не отделя парникови газове, може да се използва бързо и в дългосрочен план е много икономична възобновяема енергия“, обясняват от EDF.

Гъвкавостта на тази енергия също я прави значима за френския енергиен микс. Въпреки исторически ниското производство, водноелектрическата енергия е важен резерв по време на пиковете на потребление в края на 2022 г., когато производството на ядрена енергия беше силно намаляло поради необходимостта от ремонт на не малка част от реакторите.

Френската електроенергийна система така, както е изградена, функционира на два крака: ядрената и водноелектрическата енергия, които работят непрекъснато, но хидроенергетиката позволява покриването на пиковете на потребление, благодарение на натрупаните запаси, които се активират в точното време. Това е двойка, която работи много добре“, обяснява Никола Голдбер. ВЕЦ-овете могат да се пускат бързо и често (понякога няколко хиляди пъти годишно) според нуждите на електропреносната мрежа, докато този процес е по-дълъг и сложен при атомните реактори.

Няколко депутати от партията на републиканците също отбелязаха предимствата на хидроенергетиката в обширен материал, публикуван в началото на февруари от в. Le Figaro. Те твърдят, че „връщането на нашия енергиен суверенитет ще премине през водата“, като същевременно смятат, че „само реновацията на съществуващите язовири, инвестициите за която са блокирани поради липса на споразумение на европейско ниво, би позволила увеличаването с повече от 5% на хидроенергийното производство“.

„Всички източници на енергия ще бъдат засегнати от климатичното затопляне“

Понастоящем енергийната политика на Франция се управлява от многогодишните енергийни програми. Последната, приета през 2020 г. за периода 2019-2028 г., поставя няколко цели пред хидроенергийния сектор: увеличаване на мощностите с около 200 MW до 2023 г. и с 900 до 1200 MW до 2028 г., оптимизиране на производството и гъвкавостта на водноелектрическите парк, по-специално чрез изграждане на водноелектрически централи на съществуващите язовири, на които все още няма такива.

Какво място е призвана да заеме хидроенергетиката във френския енергиен микс в бъдеще? „Макар че не може да бъде преобладаваща, тя може да се превърне в ключова енергия“, обяснява Никола Голдбер. „Ако успеем да развием този сектор още съвсем малко (наличният потенциал за растеж е около 5 GWh), можем да включим още повече възобновяеми източници в енергийния микс.“

Въпреки че е застрашена от периоди на суша, хидроенергетиката не би трябвало да изчезне скоро от френския енергиен пейзаж. „Всички енергийни източници ще бъдат засегнати от климатичното затопляне“, заключава Никола Голдбер. „Топлоелектрическите централи (на газ, без въглерод или на биомаса) ще бъдат засегнати с намаляването на водните ресурси, режимите на вятъра ще се променят, екстремната топлина върху фотоволтаичния панел го прави по-малко продуктивен… Въпросът е как да вземем под внимание тези климатични явления, без да спрем да инвестираме във възобновяеми енергии“.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"